Д-р Бах завършва медицина в Лондон през 1912г. Започва да работи като ортодоксален лекар в Университетската Болница. Отваря консултативен кабинет и скоро започва да се интересува от имунология, което води до изследователска работа като бактериолог в Университетската Болница.

Това е първото място, в което започва да се проявява като оригинално мислещ човек. Интересувал се е от хроничните болести и от възможната им връзка с определени бактерии, които се размножават в червата на някои от пациентите му. Открива ваксини за седем различни типове бактерии и ги дава на неговите пациенти. Резултатите били невероятно добри. Това, че ваксините са добити от токсично съдържимо на червата не е било съвсем по вкуса му, затова е търсил вариант, при който да се увеличи положителния ефект на ваксините и в същото време да се тушира токсичността. Частичен резултат получава като решава да дава следваща доза чак когато подобрението от първата доза спре. Така на практика в някои случаи е повтарял дозата месеци след предишната.

Постъпва на работа в Лондонската Хомеопатична Болница, където е имало изискване всеки лекар да се запознае с Органон на Рационалната Медицина на д-р Ханеман (това е един от основните учебници за изучаване на хомеопатия, а Ханеман е основателя на хомеопатията). Четейки книгата той установява, че без да знае е следвал стъпките на Ханеман: принципа на минималната доза и връзката между чревната токсемия и хроничните заболявания. Допаднал му и принципа за индивидуалния подход към човека и използването на природни продукти за приготвянето на хомеопатични медикаменти. Било е напълно естествено да се запита как другите идеи съдържащи се в Органона биха могли да се отнесат към неговата работа. Решава да приготви ваксините си по хомеопатичен начин и с удоволствие вижда, че ефектът от тях е невероятно подобрен, при това е избегнато инжектирането, което също не му допадало. Тези ваксини са известни като нозоди и хомеопатите ги използват и до днес.

По това време са били познати много методи на въздействие върху здравето на човека. Част от тях третират физическото тяло (като рефлексотерапията), като по този начин индиректно влияят и върху психиката. Хомеопатията освен физическите симптоми се интересува и от менталните.

Д-р Бах тръгва по трети път – той се интересува дали е възможно да се открие система за влияние върху емоциите, защото е вярва, че лекувайки емоциите лекуваме човека. Напълно убеден, че някъде в природата би трябвало да има чист метод, който е напълно безвреден, лесно приложим и лесно усвоим, той посвещава живота си на откриването на този метод и успява. Наричаме го Цветотерапия на д-р Бах.