Светът е разтърсен от невиждана в днешно време пандемия. За нужните действия в такава обстановка хората и медиците в модерния свят само са чели от историята или са се запознавали от твърде голяма дистанция с информация, идваща от далечни страни и континенти. Искам да споделя своите мисли на работещ хомеопат за мястото и ползите от хомеопатичните принципи, лекарства и практика. Ще се опитам да не коментирам темите, които до болка се обсъждат в публичното пространство и са пределно ясни.
Има ли епидемия в момента, може ли да се лекува с хомеопатия и как?
Да, има засилена заболеваемост сред хората с вирусна клинична картина, без да е уточнен причинителят. Мога да споделя само личния си опит досега. До момента много голям процент от моите случаи се лекуват напълно. Тази ситуация не се отличава от обичайните резултати в практиката ми. Поради епидемичната обстановка и повишената способност на вирусите да предизвиква болест повечето случаи протичат по-удължено във времето, с по-дълго съществуване на симптомите, но не прекалено. Но усложнения не настъпват – най-често бързо се развива трахеит и високата температура продължава. Повишената над 37 градуса телесна температура в хода на възпаление винаги е добра реакция на тялото – показва, че имунната система върши работата, за която е предназначен и не бива да ни плаши. Температурофобията, както всяка фобия, ни кара да вземаме агресивни мерки срещу нея – да я потискаме с химични или други температуропонижаващи средства. Това създава условия болестният процес да притъпи проявите си, но те да продължат по-дълго във времето. Също така свалянето на температурата преждевременно, преди да е затихнал възпалителният процес, отваря вратите на усложнения, хронифициране и влошаване на други, хронично съществуващи болести или проблеми на организма.
Хомеопатичното лечение представлява назначаване на хомеопатично лекарство на базата на специфичните при всеки конкретен пациент комплекс от симптоми! Това изключва идеята да се приема хомеопатично лекарство предварително, за да се „предпазим“ от заболяване. Има идеи в хомеопатичните среди за използване на конституционално лекарство, нозод, хомеопатични лекарства от химични такива и прочее, превантивно, преди настъпване на здравословния проблем. Но в практиката това има разнопосочни ефекти и е ненадеждно. Разбира се, не може да се увреди организма от прилагане на погрешно избран хомеопатичен медикамент, но все пак има влияние върху жизнеността на тялото, което е ненужно.
Как да се предпазим с хомеопатия?
Най-добрата превенция на болестите, без изключение, се състои в две действия. Те трябва да се предприемат едновременно, тъй като едното обезсмисля другото:
Действие №1 – да не се потиска организмът и особено имунната му система. В много други статии съм засягал тази тема и няма да се спирам на нея.
Действие №2 - стимулиране на организма.
Хомеопатията по своята същност е стимулираща терапия. Тя подкрепя жизнеността и имунитета. Като лекуваме острите си състояния с хомеопатия, подпомагаме организма да се справя не само с конкретната болест, а и имунитетът вече не е потиснат, по-трудно се свалят бариерите при следващ болестотворен агент.
Има много пациенти, които в момента са на хомеопатично лечение по различни причини – хронични заболявания, психоемоционални проблеми и други. Това хомеопатично лечение е напълно достатъчно, за да стимулира имунната система, която да удържи вирусна или друга инфекция в момента. Това произтича от факта, че хомеопатичното лекарство рефлектира и оказва своя балансиращ и стимулиращ ефект във всички аспекти на организма – имунитет, хормонален баланс, метаболизъм, функциониране на органите, очистващи процеси, нервна система... Хомеопатичната терапия, която е назначена в момента, трябва да се спазва в рамките на уговорката с хомеопата. Но пациентът трябва непрекъснато да информира терапевта си за настъпили промени в хроничните оплаквания или новопоявили се остри такива.
Ако не се приема в момента хомеопатия може да се приемат натурални продукти, които да снабдят организма с вещества, които биха му били нужни при евентуално стимулиране на имунитета и възникване на заболяване. Но те трябва да са натурални, произведени по физичен, не по химичен и синтетичен, способ, което ги прави рядкост. Кои са натурални добавки и нутриенти? Този въпрос може да го коментирате с терапевта си. Аз , както и всеки друг лекар-хомеопат, съдействам в избора на такива за своите пациенти. Ако имате проблем или нямате възможност да се снабдите с такива добавки в сегашната ситуация на карантинни условия може да се ориентирате към храните, които ги съдържат. В природата винаги всички микроелементи и субстанции са в съвършен баланс и в най-подходящата форма и комбинация, нужна за нормалното функциониране на организмите.
Може би е добра идея да коментирам диетиката в условията на вирусната епидемия. Тя трябва да съдържа една особено съществена характеристика - да е балансирана и да няма недостатъчности или излишества. За защитата на организма са нужни абсолютно всички възможни субстанции, с които то да осигурява защитните си системи. Една липса в тях, поражда верижна недостатъчност в цялата метаболитна система поради взаимосвързаността на отделните елементи. Един минерал, определя усвояването и включването в системите на тялото на друг! И този принцип важи за всички минерали, витамини, мастни киселини и прочее. Всяка една молекула в тялото зависи от някоя друга. Ако има дисбаланс, недостатъчност, излишество в едно вещество – това задължително се отразява на цялостния организъм.
Хомеопатите
Ние, лекарите-хомеопати, сме напълно подготвени и обучени да се справяме с много заболявания на хората, включително и епидемичните. Създателят на хомеопатията, д-р С. Ханеман, е създал тази система за лечение именно в условията на епидемични и дори пандемични условия и то на тежки, трудно лечими и сега, заболявания като туберкулоза, проказа, дребна шарка, сифилис, коклюш, чума, малария, антракс и други. Знаем как да съдействаме на пациентите си за снабдяване с хомеопатични лекарства и можем дистанционно да вземаме адекватни решения. Нашата цел е да постигнем успех – възстановяване здравето на пациента ни! Лично аз работя на пълен работен ден и разполагам с всички средства за извършване на прегледи, включително онлайн и по телефона. От години аз и повечето работещи хомеопати, сме създали алгоритъм за дистанционно обслужване на пациентите си. Сегашните условия ни заварват подготвени и с развити умения и системи.
Възстановяването на здравето с хомеопатични средства само по себе си представлява профилактиращ фактор, тъй като организмът се е справил с болестта чрез собствените си, естествени, защитни механизми, стимулирани от хомеопатичното лекарство. Излекуваната сегашна болест с хомеопатия не е просто едно преодоляно заболяване, а много повече: усъвършенстван и по-зрял имунитет, изгладени несъвършенства в метаболитните и имунните системи, по-високо ниво на синхронизираност на работа на отделните органи и системи, по-специализирани защитни клетки, по-високо ниво на работа на целия организъм.
Отправям послание към хомеопатичните пациенти – сегашни и бъдещи: спазвайте разпоредбите по повод епидемията и съветите на своите лекари-хомеопати, запазете самообладание, опитайте се да дадете предимство на разума при вземане на решения. Ние, хомеопатите, винаги сме стояли като бариера между болестите и нашите пациенти. Ще го направим и сега. Разполагаме със знанията, опита и методологията, която е нужна, за да се постигне излекуване в степента, в която е възможно конкретното заболяване при конкретния индивид. Имаме средствата и сме развили системите, които са необходими, за да се борим за здравето на пациентите ни. Дръжте в течение на състоянието си вашия лекар-хомеопат. Бъдете здрави!
Хомеопатичният кортизон беше централна тема на презентацията на д-р Хаджиев на Конференцията по хомеопатия 2016г.
Ето повече по темата: http://www.zdravnitza.com/a/nav/rubrics/raz/10/cat/1/sub/2/rub/32
Както всяка друга година, така и тази - хомеопатите и техните пациенти от целия свят празнуват.
България не прави изключение. При все по-голям интерес в няколко от големите градове на България интересни лектори (лекари-хомеопати, със сериозен практически опит) разказват за наследствените болести и хомеопатията.
11 април Бургас – лектор д-р Маринела Корнел, Куклен театър
12 април София – лектор д-р Дора Пачова, зала №9 на НДК.
12 април Варна – лектор д-р Искра Капинчева, хотел “Черно море”.
13 април Пловдив – лектор д-р Дора Пачова, хотел “Санкт Петербург”.
13 април Велико Търново – лектор д-р Георги Хаджиев. Залата на Общината.
14 април Русе – лектор д-р Георги Хаджиев. Зала в Доходното здание.
14 април Стара Загора – лектор д-р Мария Грозева. Залата на хотел “Верея”.
Медиите отразяват събитието:
http://www.dnesbg.com/zdrave/svetovnata-sedmitsa-na-homeopatiyata-otbelyazaha-vav-veliko-tarnovo.html
http://www.dnesbg.com/zdrave/d-r-georgi-hadzhiev-lekuvayki-s-homeopatiya-darzhim-pod-kontrol-i-nasledstvenite-bolesti.html
http://www.puls.bg/health/homeopathy/news_23077.html
http://www.focus-news.net/news/2016/04/13/2224105/veliko-tarnovo-aktsentat-v-svetovnata-sedmitsa-na-homeopatiyata-prez-2016-godina-e-nasledstvenostta-pri-nyakoi-zabolyavaniya.html
https://www.actualno.com/healthy/vse-po-chesto-se-sreshtat-mladi-pacienti-s-tejki-avtoimunni-zaboljavanija-news_534469.html
Благодарим за подкрепата на вас - пациентите, без които всичко това няма да има никакъв смисъл!
Здравен Център „ХолистикА” предлага кабинет под наем на терапевти, които практикуват холистични методи. За контакти 0884 234 994 – Ирена Хаджиева.
Д-р Бах завършва медицина в Лондон през 1912г. Започва да работи като ортодоксален лекар в Университетската Болница. Отваря консултативен кабинет и скоро започва да се интересува от имунология, което води до изследователска работа като бактериолог в Университетската Болница.
Това е първото място, в което започва да се проявява като оригинално мислещ човек. Интересувал се е от хроничните болести и от възможната им връзка с определени бактерии, които се размножават в червата на някои от пациентите му. Открива ваксини за седем различни типове бактерии и ги дава на неговите пациенти. Резултатите били невероятно добри. Това, че ваксините са добити от токсично съдържимо на червата не е било съвсем по вкуса му, затова е търсил вариант, при който да се увеличи положителния ефект на ваксините и в същото време да се тушира токсичността. Частичен резултат получава като решава да дава следваща доза чак когато подобрението от първата доза спре. Така на практика в някои случаи е повтарял дозата месеци след предишната.
Постъпва на работа в Лондонската Хомеопатична Болница, където е имало изискване всеки лекар да се запознае с Органон на Рационалната Медицина на д-р Ханеман (това е един от основните учебници за изучаване на хомеопатия, а Ханеман е основателя на хомеопатията). Четейки книгата той установява, че без да знае е следвал стъпките на Ханеман: принципа на минималната доза и връзката между чревната токсемия и хроничните заболявания. Допаднал му и принципа за индивидуалния подход към човека и използването на природни продукти за приготвянето на хомеопатични медикаменти. Било е напълно естествено да се запита как другите идеи съдържащи се в Органона биха могли да се отнесат към неговата работа. Решава да приготви ваксините си по хомеопатичен начин и с удоволствие вижда, че ефектът от тях е невероятно подобрен, при това е избегнато инжектирането, което също не му допадало. Тези ваксини са известни като нозоди и хомеопатите ги използват и до днес.
По това време са били познати много методи на въздействие върху здравето на човека. Част от тях третират физическото тяло (като рефлексотерапията), като по този начин индиректно влияят и върху психиката. Хомеопатията освен физическите симптоми се интересува и от менталните.
Д-р Бах тръгва по трети път – той се интересува дали е възможно да се открие система за влияние върху емоциите, защото е вярва, че лекувайки емоциите лекуваме човека. Напълно убеден, че някъде в природата би трябвало да има чист метод, който е напълно безвреден, лесно приложим и лесно усвоим, той посвещава живота си на откриването на този метод и успява. Наричаме го Цветотерапия на д-р Бах.
Гняв. Обида. Подозрение. Съмнение. Ревност. Омраза. Завист. Злоба. Доминиране.
Несигурност. Колебание. Подчинение. Между две решения. На кръстопът.
Критикуване. Манипулиране. Обсебване. Егоизъм.
Нетърпение. Самота. Изолиране.
Страх. Паника. Ужас. Шок.
Става въпрос за емоциите. Всяка секунда в нас възниква емоция, която ни кара да предприемем действия. Някои от тях са приятни, други не. Някои от тях са обществено приемливи, други не. Докато растем се научаваме на кои и до каква степен можем да дадем воля и кои е добре да контролираме.
А какво се случва, когато не съумеем да наложим контрол?
Когато ревността е толкова силна, че ни прави слепи?
Когато гневът ни е всепомитащ и не можем да се въздържим?
Когато шокът е по-голям?
Когато се задушаваме от преливащите емоции?
Когато мъката е заседнала като буца на гърлото и не можем да я преглътнем?
Или сме обидени, самотни, неразбрани, безнадеждни, обезверени.
Тогава реакциите ни са неадекватни. Малък проблем ни вади от равновесие. Или обратно – голям проблем, а ние сме пасивни. Ставаме все по-избухливи или неуверени, все по-трудно общуваме с другите, все повече страдаме. И болестите не закъсняват.
Един ден се събуждаме с главоболие или сме вдигнали кръвно или... Отиваме на преглед, лекарите казват „на нервна почва”. Дават обяснение на явлението, предписват лечение на база физическите симптоми и антидепресант за нервите. Ако си късметлия – ще ги спреш до месец, ако не – до живот.
Докато лекува своите пациенти доктор Бах наблюдава интересен феномен – всеки пациент, който престъпвал прага на кабинета му изброявайки симптомите си някак естествено включвал във всичкото и историята за стреса, в който се намира – с брат/сестра, съпруг/а, деца, родители, съседи, колеги – няма значение точно как и с каква емоция, но този човек си има проблеми, които към момента самият той не може (или не иска?) да реши. И тези проблеми са в състояние напълно да го съсипят.
Един от случаите, който описва е за жена, която го посетила по повод астма, която изведнъж се появила, никога до този момент не е правила астматични пристъпи, нито пък някой друг в нейния род е имал. Някак между другото му споменала, че единствения й син е заминал да си търси работа в друг град преди три месеца и оттогава няма никакви новини за него. Тя се притеснявала да не се е случило нещо, да не е болен или най-лошото – мъртъв. Но един ден синът й се прибрал вкъщи и й казал, че си е намерил работа много близо до дома им. Няколко дни по-късно тя спряла напълно да прави пристъпи. Не е било нужно повече да сдържа дъха си заради него.
Д-р Бах започва да чувства, че да се третират физическите симптоми не е достатъчно. Тялото е огледало, което отразява мислите в ума ни. То е онзи, който понася последствията от разрушителните мисли и чувства. Нужен е съвсем нов подход за преодоляване на страданията.
Любов. Разбиране. Радост. Безгрижие. Оптимизъм. Толерантен. Самочувствие. Щедрост.
Интуитивност. Мъдрост. Безкористност. Стабилност. Надежда. Вяра. Ентусиазъм.
Безстрашие. Сигурност. Решителност. Кураж. Целенасоченост.
Търпение. Съчувствие. Отдаденост.
Как да ги постигнем? Възможно ли е това?
Да! С подходяща комбинация от цветя, които подпомагат връщането в хармония и баланс.
Какви са последиците за организма и имунната система при безогледно предписване и приемане на антибиотици? Защо стигнахме до резистентност към тях? Как децата ни се превръщат в хронично кихащи, обринати от алергии, вяли и уморени след поредния „лечебен курс”? А сега, накъде?
Тази година темата на Седмицата е Хомеопатията и инфекциозните болести - Битката за имунитета
Как ще празнуваме ние:
15 април - 18,00ч - Русе, Регионална библиотека "Любен Каравелов", лице за контакт Ирена Линкова, тел. 0878387150
17 април - 17,30ч - Плевен, Читалище "Съгласие 1869", партер, лице за контакт: Клементина Цветкова, 0887940494
На тези дати и места д-р Хаджиев ще изнесе безплатни и неангажиращи беседи по темата.
Всички ги познаваме – това са хората, които се поддават много лесно на влиянието на всичко край тях. Нали се сещате – хора, които лесно си сменят мнението или пък тези, които вярват на всичко, което чуват по телевизията, вестниците, „една жена ми каза”. Да не пропуснем и тези, които смятат, че всички ги атакуват, всички са срещу тях, „няма един поне, който да ми мисли доброто”. В тази група присъства и едно весело цвете, което си е сложило маската „всичко ми е наред”, с постоянно чувство за хумор, няма никакви проблеми, никога. Трупа в душата си всичко и когато един ден маската се пропука изпадат в много драматично и безнадеждно състояние.
Случва се да срещна самотни хора, които не са сами. Обградени са с близки, познати, имат много контакти, но в душата си усещат самота. Липсва им нещо неопределимо, нещо желано, но далечно и недостижимо.
Понякога попадам на хора, които са сами, но не са самотни. Те са си самодостатъчни, нямат потребност от общуване и не влизат в никакви контакти извън крайно неотложните.
Най-често срещам хора, които живеят сами и са самотни. Търсят контакти с другите, но не се получава връзка. Онази топлина, която протича в истински пълнокръвните връзки липсва при тях. Понякога се питат защо, но не намират отговори или намерените отговори не им харесват и продължават да търсят.
В Интернет-обществото, което създадохме последните години, общуването стана по-лесно (един клик) и по-трудно – как да го кажа това, как да се обърна към човека, как да го погледна в очите и да му кажа... Все по-чести стават дистанционните връзки, които са по-безопасни. Много лесно е да напиша един мейл или СМС, по-трудно е да вдигна телефона, най-трудно е да уговоря среща и очи в очи да си кажа какво мисля.
Много лесно е да реагирам на прочетеното, по-трудно е да гледам в очите човека и да запазя хладнокръвие като ми откажат или присъствие на духа като ме нападнат.
Затова и всички приветстваме Интернет. Да живеят Фейсбук и други подобни, там си намирам всичко, което ми трябва.
Само не намирам топла човешка ръка. Гръб, на който да се опра. Рамо на което да си поплача. А толкова много ги жадувам.
В групата на Самотните д-р Бах е поставил 3 цветя – Heather, Impations, Water violet.
Heather е онзи досаден, вечно ангажиран със себе си и своите си проблеми човек, който в крайна сметка остава сам, защото другите не искат да го слушат повече. Омръзва им да слушат поредните му приключения в болницата, в КАТ, в службата... където все нещо не се е случило както той е очаквал, възмутен е, притеснен е. Обсебва разговора и го върти все около себе си – той как се чувства, той какви проблеми има, аз, аз, аз.
Impations са твърде бързите хора, които нямат време за губене, всички останали са толкова бавни и мудни. Предпочитат да работят сами, с тяхното си темпо, другите ги дразнят и нервират с всичко – бавно пишат, бавно реагират, бавно съобразяват. Създадени за работа в многозадачен режим посмъртно не могат да разберат желанието на един по-бавен тип да изпипа детайлите и да огледа от всяка гледна точка нещата. Въпреки че като правило са чудесна добавка към всеки екип, защото са неговия двигател – другите се отдръпват от него, защото не могат да понасят вечните му упреци, избухвания и пресиране, затова и не влиза в екипи, индивидуален играч.
Water violet – принципно талантливи в дадена област, затова и са търсени от другите. Но с тях общуването е повече от странно – единия ден си пием кафето заедно и си бъбрим като първи приятелки, на следващия – лъха леден студ. Резервирани, сдържани, емоционално обрани. Допускат малко хора край себе си, подбират си ги, не споделят. Сами, защото така искат да бъде – да бъдат сами. Понякога имат стремеж да създадат контакт, но в момента, в който се получи им става безинтересно.
Хранителната непоносимост (хранителен интолеранс), за разлика от хранителната алергия, е НЕалергична реакция на даден човек към определена хранителна съставка.
Механизмите на отключване на хранителната непоносимост могат да бъдат: токсични, фармакологични или метаболитни. Затова профилактиката и лечението на хранителната непоносимост се различават от тези при хранителните алергии.
При случаите на хранителна непоносимост са неуместни и неподходящи алергичните кожни тестове. Доказването на хранителна непоносимост към дадена храна се определя само с кръвен тест.
Външните прояви на хранителната непоносимост към определен вид храна наподобяват тези на хранителна алергия, но за пореден път подчертаваме, че са предизвикани от неимунни процеси.
Причините за по-често срещаните хранителни непоносимости при възрастните са:
1. Реакции към добавки в храните.
Това са най-често проявяващите се реакции. Проявяват се към съдържащите се в различните храни консерванти, оцветители, ароматизанти, овкусители и пр. подобрители, т. нар „Е”-та.
Най-честата проява е силен сърбеж, кашлица или обрив, но могат да предизвикат и по-тежки кожни прояви или астма.
Например: силен сърбеж по шията и коремната област след консумация на колбаси.
2. Реакции при стомашно – чревни нарушения.
Те се дължат на вече съществуващо стомашно - чревно заболяване като: недостатъчно производство на някой ензим (ензимен дефицит), възпаление на червата или жлъчката и пр.
2.1.Ензимни дефицити:
При вроден или придобит недостиг на чревния ензим лактаза се развива заболяването лактазен дефицит. Това е най-честият ензимен дефицит у хората, като най-засегнатите групи са децата и юношите до 18-20 годишна възраст и хората над 60 години. При това заболяване не може да се усвоява млечната захар в прясното мляко и се предизвиква метеоризъм (образуване на много газове в червата и подуване на корема), коремни болки и диария. Това състояние не трябва да се бърка с алергията към белтъците на млякото, което често се допуска в практиката.
При дефицит на ензима фруктаза след прием на храни, съдържащи захар и фруктоза се развива подобна клиничната картина. Поради тази причина доста хора след консумация на сладки плодове конфитюри, сокове или сладка получават болки и подуване на корема, съпроводени от диария.
Приемът на плодови сокове, особено в детска възраст, може да предизвика оплаквания, дължащи се и на непоносимост към захарните алкохоли (сорбитол, малитол и др.). Това най-често се наблюдава при прием на сок от круши и грозде.
Ограничаването за кратко време приема на плодове и плодови сокове води до изясняване на причината за хроничната диария.
2.2. Възпалителни и други заболявания на стомашно – чревния тракт:
Страдащите от ентерит, колит и жлъчнокаменна болест познават болките и страданията след прием на мазни храни или зелени листни зеленчуци. Това е външния израз на непоносимостта на тези хора към мазнините и зелените храни. След излекуването на основното заболяване същите тези хора започват да консумират и най-мазния спаначник безпроблемно.
3. Реакции на естествени химични съставки в храните.
Съдържанието на фенилетиламин в шоколада, зрялото сирене и червеното вино може да предизвика у някои хора с непоносимост към него мигренозно главоболие.
Други вазоактивни амини като тирамин и хистамин, съсържащи се предимно в ягоди, домати, морски риби, ананас, фъстъци и др. могат да предизвикат уртикария, главоболие, падане на кръвното налягане.
4. Реакции към микробни съставки в храните.
Най-често се проявяват като отравяне след консумацията на незамразени риби, замърсени с Proteusили миди, погълнали Gonyaulaxcatanella. Цялата компания е яла от морски те дарове, но с „натравяне” са само тези, които са с непоносимост към веществата, отделени от тези микроби.
5. Реакции при вродени заболявания.
- При вроден дефицит на ензима глюкозо–6–фосфат дехидрогеназа (Гл-6-ФД) консумацията на бакла причинява хемолитична анемия. Тази хранителна непоносимост е особено опасна тъй като е разпространена в Средиземноморския регион и в България. Страдат основно момченцата след консумация на бакла. Съставна част на баклата, която не се съдържа в другите бобови храни, разгражда еритроцитите (червените кръвни телца) и грубо казано разгражда се кръвта на детето. Отначало то е вяло, след това сънливо и в най-тежките случаи изпада в кома. От разградените еритроцити урината става тъмна като кафе. В практиката си на педиатър в гр. Стражица имах тежък случай на Гл-6-ФД на момченце на 4 годинки, което предния ден си беше играло сред цъфналата бакла. Хемолизата (разгаждането на червените кръвни клетки) у детето беше предизвикана дори само от прашеца на цветовете на това бобово растение.
- При заболяването фенилкетонурия приемът на храни, съдържащи аминокиселината фенилаланин, причинява неврологични проблеми и психично забавяне още в първите месеци след раждането, които са преодолими с правилно хранене.
Много важната стъпка при поставянето на всяка диагноза е правилно и подробно снетата анамнеза. Това правило е от крещящо значение при различаването на хранителните алергии и хранителните непоносимости. Анамнезата заедно с хранителния дневник на пациента за 7 или 14 дневен период са от изключително голямо значение за правилната диагноза.
Назначеното биохимично изследване ще даде насока за механизма на отключване на нежелателната реакция и по-натъшните елиминационни диети и евентуално медикаментозно лечение.
Провокационните диети могат да се прилагат само при липса на симптоми и при изключване на лечение с антихистаминови препарати. В такива случаи пациентите задължително трябва да са в болница и стриктно се мониторират. След приключване на последния прием на провокационната храна пациентите остават още 24 часа под активно наблюдение.
Важно е да се отбележи, че хранителна непоносимост не е диагноза за цял живот. След правилен и ситемен диетологичен подход за постепенно преодоляване, адаптиране и лечение на тези хранителни нарушения пациентите се връщат към обичайното си хранене на здрави хора.
