Човек най-добре познава самия себе си (или пък не чак толкова добре) – дали е срамежлив или не, дали е резервиран или общителен, дали е със строги принципи и правила или гледа по-леко на живота.

Когато се чудим кое цвете да подберем за себе си често изпадаме в ситуация, в която смятаме, че всяко едно от 38-те цветя „живее” в нас и трябва да бъде приемано. И донякъде сме прави.

При по-задълбочен анализ ще видим, че някои от емоциите и състоянията на ума са по-дълбоки, а други са преходни.

Например гневът – ако не всеки път, когато нещо не върви според предварително начертания план съм гневна – значи гневът не е основна емоция за мен. Сега точно съм ядосана поради някаква (основателна?) причина, но като цяло не съм гневен човек – следователно съм в състояние на гняв, но не съм гневен тип.

Или пък нерешителността – възможно е принципно да съм нерешителна (което говори за тип личност от групата Нерешителност) или пък в тази конкретна ситуация да имам проблем с вземането на решението. Тогава да добавя ли в комбинацията си цвете от групата на нерешителните или не?

Най-добре е да помислим за себе си:

- как реагираме при критика;

- как се чувстваме ако сме били измамени;

- как се чувстваме на партита, срещи и други социални събития;

- как шофираме и как се возим;

- как реагираме когато сме болни...

Нашите действия, чувства и реакции на тези ситуации и дали показваме или не по какъв начин се чувстваме – това са най-важните указания, които ще ни помогнат да открием кое е точно нашето цвете, което трябва да приемаме. Би трябвало да обмислим задълбочено нашите настроения и емоционални смущения в контекста на личността ни. Това също ще ни помогне да отделим несъществените или излишните цветя от комбинацията.

Друг подходящ метод за подбор е да се обърнем към положителния потенциал на цветята – да споделим какво ни се иска да имаме/да бъдем повече – искам да имам повече оптимизъм, повече кураж, да съм малко по-общителна, да има повече радост в живота ми...

Да бъдеш напълно честен със себе си (или с консултанта, към когото си се обърнал) и да си признаеш чувства като възмущение, ревност, завист, подозрение или нетолератност - това е първата стъпка от дългия път на преодоляването на истинската причина за заболяванията ни. Всяко едно от тези чувства е типично за човека, дори е възможно да е част от оцеляването му (например страхът), така че не трябва да се срамуваме, че ги изпитваме. Вместо да ги прикриваме и да се чудим как да се справим с тях – честно си ги признаваме и добавяме към комбинацията си подходящото цвете.

Ако на Отело му бяхме дали малко Hollly нямаше да има такъв драматичен край тази толкова голяма любов.

Ирена Хаджиева, 0888238625