При избора на хомеопатично лекарство често най-определящо е душевното състояние на болния, което е толкова характерно, че най-малко от всичко друго може да остане скрито от прецизно наблюдаващия лекар”

д-р С. Ханеман

История на хомеопатичното лекарство

Тя започва от 1790г. с гениалните открития на д-р Самуел Ханеман. Той е забележителен учен, медик, с огромни познания по химия. Смята се за основоположника на Хомеопатията като научен метод. Превеждайки статия от Единбургския професор В. Кулен за хинина, Ханеман е поразен от противоречията в описанието на лечебните му свойства. Вътрешно подтикнат към експерименти той приема прах от хининова кора в терапевтични дози и наблюдава въздействието му върху себе си. Скоро след приема се появяват симптоми, типични за маларията. Стига до заключението, че хининът, който заема важно място при лечението на маларията, е способен да предизвика същата картина, приет от здрав индивид. Това е рождената дата на хомеопатията и произхода на основния принцип “подобното лекува подобно – similia similibus curentur”. Така започват изпитанията върху различни минерали, растения и химични елементи, които тогава широко са се използвали в медицината, но вече с нов поглед върху техните свойства и действие върху здравия и болния организъм.

Произход

Като източник за приготвяне на хомеопатични лекарства служи целия свят на природата – растения, минерали, метали и техните съединения, здрави животински или човешки тъкани или секрети и патологични такива. Има и някои много интересни източници на материал за хомеопатично лекарство, които могат да се сторят твърде нереални и безсмислени за обикновения човек, но с факта, че се използват за лечение, те са доказали своята лековита сила: например лунната светлина, слънчева светлина, северен или южен магнитен полюс, електричество и други. През последните години беше извършено доказване на шоколад, водород, мрамор, гранит, пластмаса и др. т.е. материали и елементи, които ни заобикалят и които ни въздействат като част от нашата околна среда.

Приготвяне – потенциране и разреждания или какво е това СН

Практически от всяко вещество или енергия би могло да се приготви хомеопатично лекарство, но то става такова едва след доказването му върху здрав индивид и след дълъг терапевтичен опит с него. Хомеопатичните лекарства се приготвят в специални лаборатории чрез т.нар. метод на “потенциране”, който се състои в последователни разреждания на изходната субстанция в алкохол и дестилирана вода и последващи сукусии (т.е. енергични разтръсквания). Смята се, че чрез тези разтръсквания веществото, от което искаме да приготвим хомеопатично лекарство предава енергията, която носи в себе си на разтвора, в който се намира. Ценното на този начин на обработка е, че дори много силни отрови се освобождават от своята токсичност и се превръщат в животоспасяващи лекарства. Това е така, защото най-ефикасните хомеопатични лекарства за животозастрашаващи тежки състояния се получават именно от силно токсични вещества и растения.

Широко използваните разреждания са стотичните (центизималните). Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.

Използват се също така и десетичен метод: отбелязва се D. При него всички последователни разреждания се правят едно към девет.

Високите разреждания над 200СН се обозначават с М. Например 1000СН=1М и т.н.

Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане. Доказано е, че след около 15СН в хомеопатичното лекарство вече не съществува и една молекула от веществото, използвано за приготвяне на първоначалната тинктура-майка, т.е. в него не съществува никакъв материален носител на изходното вещество.

Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството - толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.

Форми на хомеопатичното лекарство

Хомеопатичните лекарства могат да се срещнат в различни форми: таблетки, прахове, глобули, ампули (в България не са разрешени за внос ампулните форми).

Доста спорен е въпросът за моно препаратите и специалитетите. Първите са приготвени само от едно изходно вещество и съответстват напълно на принципите на Хомеопатията и нейния създател д-р Ханеман. Докато специалитетите са лекарствени форми, в които присъстват няколко хомеопатични лекарства. Тяхното лечебно действие е под съмнение, защото всяко от тези хомеопатични лекарства, които влизат в състава на специалитета дават различен сигнал на увредения организъм и така лечебния ефект като че ли отслабва и подтиска.

Дозировка = степен на разреждане + честота на приема и има ли разлика при деца и възрастни

Дозировката в Хомеопатията представлява степента на разреждане (9СН, 15СН и т.н.) плюс честотата на приема.

Степента на разреждане отговаря на степента на подобие между болестното състояние на организма и ефекта, който хомеопатичното лекарство предизвиква в здравия индивид – колкото съответствието е по-голямо, толкова по-голямо разреждане трябва да се използва, за да се постигне бърз лечебен ефект.

Честотата на приема определя честотата на сигналите, които организмът приема от хомеопатичното лекарство. Колкото състоянието е по-остро, толкова по-често трябва да се приема съответният хомеопатичен медикамент.

Така преценявайки търсения ефект лекаря-хомеопат назначава честотата на приема и степента на разреждане строго индивидуално.

От по-горе казаното става ясно, че Хомеопатията не прави разлика за детски и възрастен организъм. Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство и от начина, по който действа то.

Ограничения и съхранение

Интересен е фактът, който изследователите-хомеопати са установили. Някои вещества могат да повлияят действието на хомеопатичното лекарство: да го изменят, подтиснат и объркат. Такива са кафе, кофеин, шоколад, мента и някои силно миришещи билки и вещества. Приемът на тези хранителни добавки трябва да се преустанови по време на хомеопатичното лечение, за да се избегне антидотиране (спиране действието) на хомеопатичното лекарство. Ако пациентът е свикнал с тези вещества, то приемът им трябва да стане на голямо разстояние във времето от приема на хомеопатичния медикамент. То трябва да се пази и от източници на силно електрическо, магнитно или др. видове лъчения, носещи енергия (да не е близо до телевизора, компютъра, мобилния телефонен апарат). Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство.

Хомеопатичните лекарства е уместно да се съхраняват на сухо и защитено от пряка слънчева светлина място, далече от силни миризми и електромагнитно лъчение и при температура не надвишаваща 30°С.

Хомеопатичните лекарства могат да запазят своята лечебна сила десетки години, ако се съхраняват по подходящ начин.

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.