680г. Имам болка, вземи корен;
1370г. Коренът е езически, вземи билка;
1830г. Билката е отровна, вземи хапче;
1940г. Хапчето е вредно, вземи антибиотик;
2000г. Антибиотикът е синтетичен, вземи корен!
Из статия за здравето в Интернет!

През последните години сме свидетели как пазарът на лекарствените средства се залива от множество лечебни препарати от природен произход. Това е израз на търсенето на хората на други начини да повлияват заболяванията си, защото явно старата слава на антибиотиците и другите химически лекарства вече не е достатъчна да поддържа вярването, че лекуват! Друга форма на този стремеж към натуропатията (лечение с природни средства) е все по-честото търсене на такива лечебни методи, които се основават на стимулиране на организма и неподтискане на неговата жизненост. Днес, тези методи вече са широко известни – акупунктура, апитерапия (лечение с пчелни продукти), биоенерголечение (Рейки, Прана и други), лечебен масаж, билкотерапия и още много. Един от тях е Хомеопатията, наричана още “нежната медицина”! Какво я различава от медицината, която използва химически средства (известна с името “алопатия” в хомеопатичните среди)? По принципите на лечение!

1. Произходът на думата “Хомеопатия” е гръцки: “homoios” – “подобен”; “pathos” – “страдание” и отразява основния ù принцип: “подобното се лекува с подобно” = “Similia similibus curantur”. Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в големи материални дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек. Това означава, че хомеопатичните медикаменти не съдържат (или съдържат много минимални количества) вещество. Например при докосване на листа от растението Отровен шмак (Rhus toxicodendron) се получава кожен обрив със зачервена кожа и формиране на малко мехурче. Усещанията са силен сърбеж, лека болка, парене, дори повишаване на телесната температура. Обривът много прилича на този, който се оформя при кожната проява на вирусът Herpes simplex (най-често по устните) и при варицелата (шарката, наречена лещенка). Следователно хомеопатичното лекарство, приготвено от растението, съдържащо пренебрежимо малко количество от извлека му, често се използва при гореописаните заболявания.

2. Другият основен принцип на Хомеопатията е Холистичността. Този принцип представлява тълкуване и извличане на изводи за процесите, като се вземат в предвид взаимосвързаната и проявена тоталност от явления. Идеята е, че болестта засяга целия организъм, всички негови органи, тъкани и системи. Единият орган е като парченце от огромния пъзел, наречен организъм. Без него съществуването на организма е немислимо, както и без останалия организъм той просто е един отпадък. Тоталността - това е идеята на холистичността! Всичко е една съвкупност, която е неделима и взаимнозависима от отделните си компоненти. Функционирането на белия дроб и дихателните пътища е неразривно свързано със сърдечносъдовата система (не ни стига въздухът когато сърцето не работи добре), психо-емоционалното състояние (дишаме учестено когато сме развълнувани), хормоналния баланс (неравномерно дишане и внезапен задух при хиперфункция на щитовидната жлеза), нервната система (спиране на дишането при епилепсия, тумор на мозъка, черепно-мозъчни травми), имунитета (от често срещаните възпалителни изменения на дихателната система като бронхити, трахеити, пневмонии до тежки нарушения при автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, синдром на Goopasture, болест на Бехчет) и т.н. При хомеопатичния преглед се отчитат всички налични оплаквания и се тълкуват като цялостно нарушение, а не само като патология на отделна система или орган.

3. Понятието “Жизнена енергия”! Нека да си зададем въпроса: по какво нашето тяло се различава от един предмет, например един стол. Ако подложим на химичен анализ и двете тела ще установим с огромно учудване, че качествено измерено човешкото тяло и столът са изградени от едни и същи химични елементи, дори с малка разлика в количеството на всеки от тях. Тогава какво дава тази огромна разлика? Кое ги прави различни? Това е енергията, която ги организира! Ами какво прави различията между хората? Всеки от нас има еднакви органи и тъкани, които функционират по подобен начин. Защо тогава всеки човек е уникален субект и неговите страхове, емоции, заболявания и външен вид са строго индивидуални и неповторими? Защо мислите са различни във всеки от нас? Именно енергията е тази, която ни прави уникални биологични същества! Нашето физическо тяло, нашите емоции, нашата психика и ум, нашият дух са обединени в уникално съзвучие от енергията, която за всеки от нас е различна. Хомеопатичното лекарство стимулира именно тази енергия, която възстановява нарушенията, настъпили вследствие на болестния процес.

4. И най-голямата разлика между хомеопатичния и алопатичния (този с химичните лекарства) лечебен метод е, че при първия се постига излекуване чрез стимулиране на естествените защитни сили на тялото, а при втория – те се подтискат! Самото хомеопатично лекарство не лекува – то стимулира организма и чрез повишаване на имунитета си той излиза от състоянието на болест. В Хомеопатията се казва, че се лекува не болестта, а болният човек! Защото както хората са уникални, така и няма еднакво протичащи заболявания: няма две еднакви гнойни ангини, две пневмонии, два диабета. Тоталността от всички прояви на болестта, нейната еволюция и протичане са конкретни само за човекът, седнал на стола пред лекаря-хомеопат. По време на хомеопатичния преглед се разкрива една уникална картина на едно страдащо човешко същество и тази картина съответства на даден хомеопатичен медикамент, който се предписва. Лекарството стимулира конкретния болен организъм и води до излекуване. Дали то би могло да излекува и друг, при когото е установена същата диагноза (а диагнозата не значи болестта) – това може да прецени само специалистът-хомеопат!

Човекът е оцелял и еволюирал благодарение на търсещата си природа! Нека да продължим да еволюираме, търсейки по-добри начини за препитание, по-добри черти в характера си, по-добър начин на лечение!

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

При избора на хомеопатично лекарство често най-определящо е душевното състояние на болния, което е толкова характерно, че най-малко от всичко друго може да остане скрито от прецизно наблюдаващия лекар”

д-р С. Ханеман

История на хомеопатичното лекарство

Тя започва от 1790г. с гениалните открития на д-р Самуел Ханеман. Той е забележителен учен, медик, с огромни познания по химия. Смята се за основоположника на Хомеопатията като научен метод. Превеждайки статия от Единбургския професор В. Кулен за хинина, Ханеман е поразен от противоречията в описанието на лечебните му свойства. Вътрешно подтикнат към експерименти той приема прах от хининова кора в терапевтични дози и наблюдава въздействието му върху себе си. Скоро след приема се появяват симптоми, типични за маларията. Стига до заключението, че хининът, който заема важно място при лечението на маларията, е способен да предизвика същата картина, приет от здрав индивид. Това е рождената дата на хомеопатията и произхода на основния принцип “подобното лекува подобно – similia similibus curentur”. Така започват изпитанията върху различни минерали, растения и химични елементи, които тогава широко са се използвали в медицината, но вече с нов поглед върху техните свойства и действие върху здравия и болния организъм.

Произход

Като източник за приготвяне на хомеопатични лекарства служи целия свят на природата – растения, минерали, метали и техните съединения, здрави животински или човешки тъкани или секрети и патологични такива. Има и някои много интересни източници на материал за хомеопатично лекарство, които могат да се сторят твърде нереални и безсмислени за обикновения човек, но с факта, че се използват за лечение, те са доказали своята лековита сила: например лунната светлина, слънчева светлина, северен или южен магнитен полюс, електричество и други. През последните години беше извършено доказване на шоколад, водород, мрамор, гранит, пластмаса и др. т.е. материали и елементи, които ни заобикалят и които ни въздействат като част от нашата околна среда.

Приготвяне – потенциране и разреждания или какво е това СН

Практически от всяко вещество или енергия би могло да се приготви хомеопатично лекарство, но то става такова едва след доказването му върху здрав индивид и след дълъг терапевтичен опит с него. Хомеопатичните лекарства се приготвят в специални лаборатории чрез т.нар. метод на “потенциране”, който се състои в последователни разреждания на изходната субстанция в алкохол и дестилирана вода и последващи сукусии (т.е. енергични разтръсквания). Смята се, че чрез тези разтръсквания веществото, от което искаме да приготвим хомеопатично лекарство предава енергията, която носи в себе си на разтвора, в който се намира. Ценното на този начин на обработка е, че дори много силни отрови се освобождават от своята токсичност и се превръщат в животоспасяващи лекарства. Това е така, защото най-ефикасните хомеопатични лекарства за животозастрашаващи тежки състояния се получават именно от силно токсични вещества и растения.

Широко използваните разреждания са стотичните (центизималните). Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.

Използват се също така и десетичен метод: отбелязва се D. При него всички последователни разреждания се правят едно към девет.

Високите разреждания над 200СН се обозначават с М. Например 1000СН=1М и т.н.

Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане. Доказано е, че след около 15СН в хомеопатичното лекарство вече не съществува и една молекула от веществото, използвано за приготвяне на първоначалната тинктура-майка, т.е. в него не съществува никакъв материален носител на изходното вещество.

Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството - толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.

Форми на хомеопатичното лекарство

Хомеопатичните лекарства могат да се срещнат в различни форми: таблетки, прахове, глобули, ампули (в България не са разрешени за внос ампулните форми).

Доста спорен е въпросът за моно препаратите и специалитетите. Първите са приготвени само от едно изходно вещество и съответстват напълно на принципите на Хомеопатията и нейния създател д-р Ханеман. Докато специалитетите са лекарствени форми, в които присъстват няколко хомеопатични лекарства. Тяхното лечебно действие е под съмнение, защото всяко от тези хомеопатични лекарства, които влизат в състава на специалитета дават различен сигнал на увредения организъм и така лечебния ефект като че ли отслабва и подтиска.

Дозировка = степен на разреждане + честота на приема и има ли разлика при деца и възрастни

Дозировката в Хомеопатията представлява степента на разреждане (9СН, 15СН и т.н.) плюс честотата на приема.

Степента на разреждане отговаря на степента на подобие между болестното състояние на организма и ефекта, който хомеопатичното лекарство предизвиква в здравия индивид – колкото съответствието е по-голямо, толкова по-голямо разреждане трябва да се използва, за да се постигне бърз лечебен ефект.

Честотата на приема определя честотата на сигналите, които организмът приема от хомеопатичното лекарство. Колкото състоянието е по-остро, толкова по-често трябва да се приема съответният хомеопатичен медикамент.

Така преценявайки търсения ефект лекаря-хомеопат назначава честотата на приема и степента на разреждане строго индивидуално.

От по-горе казаното става ясно, че Хомеопатията не прави разлика за детски и възрастен организъм. Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство и от начина, по който действа то.

Ограничения и съхранение

Интересен е фактът, който изследователите-хомеопати са установили. Някои вещества могат да повлияят действието на хомеопатичното лекарство: да го изменят, подтиснат и объркат. Такива са кафе, кофеин, шоколад, мента и някои силно миришещи билки и вещества. Приемът на тези хранителни добавки трябва да се преустанови по време на хомеопатичното лечение, за да се избегне антидотиране (спиране действието) на хомеопатичното лекарство. Ако пациентът е свикнал с тези вещества, то приемът им трябва да стане на голямо разстояние във времето от приема на хомеопатичния медикамент. То трябва да се пази и от източници на силно електрическо, магнитно или др. видове лъчения, носещи енергия (да не е близо до телевизора, компютъра, мобилния телефонен апарат). Това произтича от естеството на хомеопатичното лекарство.

Хомеопатичните лекарства е уместно да се съхраняват на сухо и защитено от пряка слънчева светлина място, далече от силни миризми и електромагнитно лъчение и при температура не надвишаваща 30°С.

Хомеопатичните лекарства могат да запазят своята лечебна сила десетки години, ако се съхраняват по подходящ начин.

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

С класическите лекарства (Антибиотици, Противовъзпалителни, Аналгетици, Спазмолитици) се атакува болестотворният причинител. Лекарствените вещества убиват както бактериите така и клетките на самия организъм, които притежават рецептори на мембраните си, подобни на рецепторите на бактериите, с които се свързват лекарствените молекули. Комплексът рецептор-лекарствена молекула води до разпад на бактериалната клетка (както и на клетката на организма). Инфекцията се подтиска, никога не се доизлекува и остава латентна много дълго време. През този субинфекциозен стадий клетките на организма, подложени на отрицателното въздействие на болестотворните бактерии и техните токсични продукти от една страна, и антибиотичните метаболити от друга, страдат и се видоизменят, за да оцелеят. С тази своя промяна те стават по-малко ефективи, вършат по-лошо работата, за която са предназначени. От всички тези промени страда организмът – от увредената функция на бъбреците, пикочните пътища и колектора на урината (пикочният мехур). В резултат симптомите никога не отзвучават напълно, а напротив – стават постоянни, по-продължителни, по-тежки. Не случайно почти една трета от пациентите на хемодиализа (с унищожена бъбречна функция) са с предходна диагноза Хроничен Пиелонефрит (хронично възпаление на бъбречната тъкан, отговорна за функционирането на бъбрека).

При Хомеопатията нещата стоят по-различно. Хомеопатичният медикамент подава сигнал на организма, че в отделителната му система има проблем. Според този сигнал човешкият организъм променя условията, при които се развива инфекцията и бактерията се явява като вредител. При променените параметри на вътрешната среда патогенът вече не проявява токсичните си свойства и първопричината се елиминира от само себе си.

Всичко ли се лекува с хомеопатия?

Хомеопатията, прилагана от лекари с необходимата подготовка, е с огромни възможности. Ефективна е там, където другите методи удрят на камък. Бих казал, че с нея може да се въздейства върху всякакъв вид заболявания, независимо дали са определени като вътрешни, нервни, хирургични, детски или инфекциозни. Тя не лекува отделната болест, а човека като цяло.

Тя е много добра в повлияването на дребни функционални смущения или оплаквания, които не могат да се класифицират точно като болест. Не трябва да забравяме, че именно те са в основата на заболяванията. Например често “не се чувстваме добре”, но не можем да определим точно какво ни е – имаме вътрешен дискомфорт, напрежение, отпадналост, лежи ни се, но не можем да отидем на лекар заради тези “дребни” оплаквания. Но нашето тяло никога не ни лъже и ако успеем да разкодираме сигналите, които ни подава ще си спестим много страдания. Въобще хората трябва да се научат да “слушат” своето тяло – то е най-добрият ни приятел.

Едно от най-ценните приложения на хомеопатията е при децата. Те не са обременени с хронични заболявания и дългогодишни алопатични лекарствени приеми, които променят структурата и реакцията на организма към болестни процеси. Именно затова, чрез навременно хомеопатично лечение в ранна детска възраст, би могло да се избегнат и повлияят проблеми като склонност към чести инфекции, поведенчески проблеми, нощно напикаване, изоставане в растежа и др. При тях може да се намали или напълно премахне зловредното влияние на прекараните в предишни поколения тежки заболявания – туберкулоза, рак, сифилис. Хомеопатията много добре повлиява състояния, възникнали от силен стрес при деца и възрастни – уплаха, загуба на близък човек, емоционално нараняване и др.

Хомеопатичните лекарства са незаменими при бременност и раждане. Там те нямат аналог. За жената в климактериум Хомеопатията е незаменимо средство за възвръщане на жизнения комфорт.

При тежко и нелечимо болни Хомеопатията няма да възвърне състоянието на здраве, но при умелото й прилагане ще облекчи страданията и направи живота по-лек.

Тук е мястото да добавим и големите възможности на Хомеопатията във ветеринарната медицина. Лекуваното с алопатични средства животно понякога предава токсините си и продуктите от увредените си тъкани на консумиращите го хора. С хомеопатични лекарства този нежелан факт не съществува.

Но не трябва да се заблуждаваме, че Хомеопатията е панацея и с нея всичко и винаги ще излекуваме. Там, където на организма са нанесени необратими щети тя не би имала категоричен ефект. Въобще трябва да се спазва основният принцип в лечебното изкуство - ВСЕКИ ЛЕЧЕБЕН МЕТОД ДА БЪДЕ ПРИЛАГАН ТОГАВА, КОГАТО Е ОТ НАЙ-ГОЛЯМА ПОЛЗА ЗА СТРАДАЩИЯ.

Понякога, при напреднала хирургична патология или травма, своевременната хирургична намеса е жизнено необходима и неизбежна. Преливането на течности или кръвни продукти при строги индикации е животоспасяващо мероприятие. С Хомеопатия не може да се компенсира липсата на орган или негова функция, както при инсулинозависим диабет или хирургично отстранена щитовидна жлеза. При тези състояния болният трябва да взема липсващите му хормони или субстанции отвън. При хора на хемодиализа с Хомеопатия не може да се възстанови бъбречната функция. Но това, което Хомеопатията може да направи е да повиши тонуса на болните, да възстанови емоционалната им стабилност, да забави развитието на усложнения и създаде приличен витален комфорт.

Мястото на Хомеопатията в общия лечебен план

Хомеопатичното лечение би могло да се съчетае с много от лечебните методи, например психо-терапевтични консултации в случаите, когато пациентите са със сериозно психоемоционално смущение. Възможно е Хомеопатичното лечение да се съчетава с фитотерапия, но само при преценка на лекуващия лекар-хомеопат. Освен това, естествено е човек да се придържа към по-балансиран начин на хранене и двигателен режим.

Деликатен е въпросът за комбинацията на Хомеопатия и Алопатични лекарства. Тук подходът е строго индивидуален като подходящия начин на лечение се преценява от лекуващия.

Хомеопатията може чудесно да се съчетае с хирургични и ортопедични мероприятия.

Трудно повлияващи се заболявания

Главоболие и мигрени

Може да се каже, че те са бич за човека в активна възраст. От тях страда почти всеки работоспособен индивид. Статистиката сочи, че жените са по-често поразяваната от тези проблеми мишена.

Почти винаги главоболието и мигрената са резултат от постоянното умствено и емоционално напрежение, на което е подложен младият човек. Рядко са в резултат на вирусни, съдови или очни причини. Отново ще лансирам темата за нарушеното равновесие: главоболието е силен алармиращ сигнал, който нашето тяло ни подава, за да му обърнем внимание и да възстановим нарушения му баланс. Ако факторът, увреждащ баланса, не се отстрани – този проблем от функционален (“сигнал”) ще се превърне в органичен (“болест”), на който услужливо му се дава името мигренозна болест. Няма да злоупотребя, ако кажа че не съществува алопатично лекарство, което да реши този проблем завинаги. И това не произтича от химическото несъвършенство на изкуствено създаденото лекарство, а от начина, по който алопатичният метод (класическата медицина) се стреми да повлияе това състояние. В този случай на организма му е необходим сигнал, който да насочи механизмите за възстановяване на вътрешното му равновесие в необходимата посока, а това става само чрез правилно прецененото хомеопатично лекарство.

Ишиас и радикулопатии

Това са всеизвестните болки в кръста, които често се разпространяват надолу по крака. Често те са в резултат от травма (усилена физическа работа) или на “изстиване” на кръста. Там скъпоструващите алопатични лекарства имат твърде кратък и неудовлетворителен ефект. Но това не е основният им недостатък. Всяко едно от тях има неприятни странични ефекти, които още повече увреждат организма: те нанасят сериозни поражения на храносмилателната система - водят до поява или обостряне на вече съществуваща стомашна или дуоденална язва, могат да усложнят язвената болест с кръвотечение и животозастрашаващо състояние на хеморагичен шок, гадене, повръщане, влошаване на вкусовите ни възприятия; влияят пагубно на кръвоносната система - вдигат стойностите на кръвното налягане; водят до алергични реакции, които също могат да бъдат много критични състояния; главоболие и нарушение на съня и още много, много други. Виждаме, че временното облекчаване на болката, заплащаме с мъчителен и постоянен дискомфорт, с катастрофално и насилствено променени навици, безсмислено поемане на огромни рискове. Така не можем да предскажем къде ще ни отведе порочният кръг, тръгнал от болката в кръста. В силен контраст с горната картина чрез хомеопатичното лекарство нормално и без сътресения организмът влиза в свойствения за него ритъм на физическа дейност, като мекото действие на лекарството осигурява бързо и пълно отзвучаване на болковия синдром.

Цистит

С тази диагноза се обозначава възпаление на пикочния мехур. Източникът на това възпаление може да бъде твърде различен: най-често болестотворният причинител мигрира от външната среда през уретрата (крайната отсечка на пикочния път) и се настанява в пикочния мехур. Трябва да добавим, че това е най-често при жените поради анатомичните особености на тяхното тяло – те имат по-къса и широка уретра и с това улесняват проникването на патогена; друг вероятен път е от бъбрека, с една дремеща постоянна инфекция (проявяваща се с постоянни тъпи болки в областта на кръста) и/или чести бъбречни кризи, по пикочопровода (уретера) до благоприятните условия за бактериално развитие на пикочния мехур; има и други, по-малко вероятни начини за осеменяване на пикочния мехур – зловредният бактерий да проникне от съседна анатомична област (съседен възпален орган или тъкан) или възпалителното огнище да е първично в мехура (т.е. да е възникнало там още от самото начало).

Всички тези разсъждения са без особено значение за страдащия човек. Проблемите при него са доста дразнещи и неприятни – парене и болка при уриниране, твърде често ходене по малка нужда, неприятни болезнени усещания в областта на пикочния мехур, подувания в корема и други. Това нарушава спокойствието, комфорта, работоспособността и съня на човека, което води след себе си психо-емоционални страдания. Ако възпалението се обостри твърде много, се стига до мъчителна дизурия (болезнено уриниране) и излъчване на урина, примесена с кръв или слузни материи.

Бяло течение (левкорея)

Бялото течение е твърде често явление при жените. За съжаление страдат жени от всякакви възрасти. При първата си поява бялото течение предизвиква посещение при лекар-гинеколог. След няколко такива посещения, смяна на Антибиотични, Хормонални, Противопаразитни и други силно действащи лекарства, жената се отчайва и приема изтичането на белезникавата течност от половите ù органи за нещо обикновено, а с годините и дори нормално!?

Причината за този патологичен признак едва ли е изяснена и досега, въпреки съвършените технологии и методи, които се използват в Гинекологията. Това е така, защото средата във влагалищната кухина зависи и се формира от много и разнообразни фактори: хормонални, бактериални, метаболитни, физиологични. В резултат на това едва ли е лесно да се определи кой от тези фактори е дебалансиран и с кое химическо вещество може да се възвърне деликатното равновесие. За съжаление да се смята, че с такава груба намеса в метаболизма на организма ще се възстанови вътрешния деликатен баланс, е наивно (дори пагубно в някои случаи). Реакцията на алопатичната медицина е след многократни и разнообразни изследвания (посявка на секрета, цитонамазка, антибиограма, серологични изследвания за хламидии, ехография на женски полови органи и прочее) да се изпише “най-подходящият” силен антибиотик през устата или таблети за локално влагалищно приложение. Другият вариант е да се опита с хормонална терапия по схема да се възстанови откритото хормонално нарушение, без да е сигурна неговата роля за левкореята. Резултатът най-често е промяна във вида на влагалищното течение, количеството му, а твърде често дори няма промяна в оплакванията на жената. Но с това резултатът от активната “терапия” не се изчерпва – наблюдава се увреждане на общото състояние на пациентката, прогресивно безапетитие, поява на гъбичкова инфекция по лигавиците (най-често на устната кухина или на лигавицата на влагалището, което още повече утежнява състоянието). Пациентката е изнервена от постоянния дискомфорт и намалената си жизненост. Поради това доста често тя предпочита да избегне всякакви лекарства и се опитва да не обръща внимание (доколкото може) на все още съществуващия си (а понякога обострен) проблем.

За да се подложи на хомеопатична терапия не са необходими специални диагностични мероприятия, а само тези, с които ще се докаже липсата на органичен проблем. Понякога този симптом е доста упорит и е необходимо търпение от страна на пациентката и самия лекар-хомеопат, но най-често и двамата се поздравяват с траен успех.

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

“Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстанови здравето на болния и това се нарича лекуване”.

Д-р Самуел Ханеман

Основите на Хомеопатията, като научна система, полага гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, роден на 10 април 1755г. в град Майсен, Саксония. От най-ранна възраст баща му, изкусен живописец в местната порцеланова фабрика, го възпитава да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето си. Ханеман започва медицинското си образование в Лайпциг. След това се премества във Виена, където е бил най-известният тогава медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици. През 1791г. той бил избран за член на Академията на Науките в Майнс заради изследванията си в областта на химията. Неговият “Аптекарски лексикон” станал стандартен учебник за всички лекари в Германия. На него била възложена задачата да стандартизира немската фармакопея. Той не бил удовлетворен от драстичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практика – пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи, даване на препарати от живак или други силно отровни вещества и очистителни. Затова решил да преустанови лекарската си практика, но продължил да изследва здравето и болестта. Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство той е придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Този експеримент поставил началото на нова ера в лекуването и било първото доказване на хомеопатично лекарство. Следващите години Ханеман и неговите привърженици се отдали на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждали върху себе си, близките си и приятелите си като приемали малки дози от различни вещества. Този процес, при който експериментално били предизвиквани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен доказване. Всички симптоми, причинени от отравянията и онези, изявени при експериментите били събрани в огромни томове. Често били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства били давани на пациенти с подобни оплаквания и те ги излекували.

Тази идея не била нова – Хипократ, а по-късно и Парацелз, използвали сняг, за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина; извлек от татул за някои случаи на лудост и конвулсии.

Натрупал тази база от знания след няколко години Ханеман се върнал към медицинската си практика, но прилагайки вече хомеопатичния метод на лечение. През 1810г. излязъл фундаменталния му труд “Органон на лечебното изкуство”. Между 1811г. и 1821г. публикувал в 6 тома “Материя Медика Пура” с 67 хомеопатични лекарства. Едновременно с издателската си дейност той развил интензивна и ползотворна лечебна и образователна дейност. До 2 юли 1843г. (датата на смъртта му) практиката му процъфтявала, последователите му ставали все по-многобройни, науката Хомеопатия - все по-усъвършенствана.

В САЩ най-голям принос за развитието на Хомеопатията има доктор Джеймс Тайлър Кент. Той се ориентирал към тази наука след като станал свидетел на “магическо” излекуване, чрез този нов за страната му метод, на тежко болната му съпруга. Кент насочил цялата си енергия към изучаването и прилагането му. В резултат станал професор по Хомеопатична Материя Медика и преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ.

Друг голям лекар-хомеопат, работил в зората на тази нова наука, е немския лекар Константин Херинг. Знанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични. В Университета в Лайпциг той бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия наставник да напише изобличителна статия срещу Хомеопатията, но Роби отказал и прехвърлил тази задача на младия Херинг. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правил дисекция на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Била му препоръчана ампутация на ръката като единствена надежда за спасение на живота му. Но прилагайки хомеопатия върху себе си той бързо и напълно се излекувал.

По време на холерната епидемия в Неапол през 1854г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души заболели от холера.

През тридесетте години на миналия век д-р Бьонингхаузен спасил от бяс десетки хора и животни много години преди Луи Пастьор да въведе ваксината срещу бяс през 1855г.

В Англия Хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин - пряк ученик на Ханеман, който основал Лондонската Хомеопатична Болница през 1849г. През тези почти 200 години много знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на Хомеопатичния метод: Т. Ален, М. Блеки, М. Тайлър, Е. Неш, П. Шанкаран и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия се свързват и с името на големия гръцки хомеопат - Георгиус Витулкас.

В наши дни, в много страни по света, има Хомеопатични клиники; в Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия (където има многобройни хомеопатични болници и колежи) и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.

Не случаен е фактът, че близо 160 години Кралското семейство в Англия се лекува с Хомеопатия. Крал Джордж VІ през 30 години на нашия век дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства – Хиперикум.

В Холандия около 50% от лекарите на обща практика, а в Англия около 40 % - изписват хомеопатични лекарства.

Практикуващите Класическа Хомеопатия лекари членуват в Хомеопатични лекарски съюзи, които са обединени в Европейски комитет по Хомеопатия - в много страни има асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатична терапия, както и асоциации, обединяващи много от ветеринарните лекари-хомеопати. Тези асоциации са обединени в Международна Асоциация за Ветеринарна Хомеопатия.

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

Хомеопатията се отличава от Алопатията (“класическия” метод на лечение) и другите лечебни методи по това, че има ясна формулировка на принципи и закони, които определят и обясняват лечебните ефекти на хомеопатичните лекарства и са в пълно съзвучие с природните. Това отделя Хомеопатията от другите ненаучни терапевтични методи.

Принцип на подобието

Първият и основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичната наука е този на ПОДОБИЕТО. С него започват всички учебници, семинари и изложения на хомеопатична тема. Той е формулиран така: подобното се лекува с подобно (similia similibus curentor). Какво се крие зад него? Веществата, които евентуално биха се използвали като основа за хомеопатично лекарство, в здрав индивид трябва да предизвикват симптоми, сходни на симптомите на определено заболяване. Например: при допир с листата на растението Отровен шмак (Rhus toxicodendron) се получава обрив от малки мехурчета, пълни с бистро съдържимо, силно сърбящи и парещи, кожата по тях е зачервена и оточна. Тази картина много прилича на пораженията, които нанася вирусът Херпес зостер върху кожата. Това означава, че двете картини са подобни, следователно това хомеопатично лекарство може да се използва с успех при такава проява на вирусното заболяване Херпес зостер.

Понятие за жизнена сила

Хомеопатията използва понятието “жизнена енергия”. С нея се обяснява действието на хомеопатичното лекарство, процесът на излекуване и всички феномени, свързани с човешкия индивид като форма на живот. Жизнената енергия е силата, която вдъхва живот на всички организми. Тя е вдъхновението, което прави съвкупността от клетки и тъкани – жив организъм, човек. Всички болестни фактори: стрес, вируси, вредни условия на околната среда, въздействат именно върху нея. Така се получават места, където жизнената енергия е подтисната – там се проявява патологията. Ролята на хомеопатичното лекарство е да покаже на организма къде, в коя посока жизнената му енергия е подтисната. Тогава, при наличие на добра жизнена енергия, човек сам се справя с болестта. Ето защо децата и младите хора много добре реагират на хомеопатично въздействие, справят се добре с острите и хронични патологии – защото при тях жизнената енергия не е подтисната от вредните фактори на околната среда и стресът. И обратно: възрастните хора, дълго боледувалите или обременените с тежки наследствени патологии имат слаба Енергия, за която са необходими внимателно преценени по сила хомеопатични импулси.

Само едно лекарство

Това е вторият по важност принцип в Хомеопатията. Той гласи, че винаги се дава само едно хомеопатично лекарство на принципа на подобието според тоталността от проявените симптоми. Това означава, че след хомеопатичното интервю се назначава само един хомеопатичен медикамент и не се приема никакъв друг докато не се установи ефектът от него или изменение на симптоматичната картина. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или комбинирани препарати), практикувано от някои хомеопати, не е съобразено с “доказването” на хомеопатичните лекарства (т.е. изследването на симптомите на това вещество проявени в здрав индивид) и начинът им на действие. Следователно ефектът на такова “лечение” е съмнителен. Например: сутрин - Беладона, обед - Пирогениум, вечер - Меркуриус или понеделник - Креозотум, сряда - Пулсатила, неделя - Сулфур.

Принципи на безкрайно малката доза

Трети основен принцип в Хомеопатията. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря или променя докато не се е изчерпал ефектът от първата доза. Това означава, че докато организмът е ангажиран да отговори на стимулиращия сигнал на хомеопатичното лекарство, той не трябва да се отклонява в друга посока, т.е. да се дава друг сигнал пък бил той и същия.

Тоталност на симптомите (холистичен подход)

или

Оздравяване и концепция за болестта: нива и посока на жизнената сила (закон на Херинг)

Хомеопатията е холистичен метод на лечение (от гръцки holos – цял, цялостен). Този метод възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните прояви в отделния индивид. Той представя човека като съставен от три взаимно свързани, влияещи си основни нива. Всяко от тях има своя вътрешна организация, енергийна структура и динамика: физическо, умствено-емоционално и духовно. За да може лекарят-хомеопат да има правилна преценка за процесите, които той самият направлява, трябва добре да разбира и знае йерархичната подреденост на тези нива и влиянието й върху функцията на отделните органи и тъкани. Най-общо можем да кажем, че най-маловажното ниво е физическото, следва умствено-емоционалното, а най-високо стои духовното ниво. Оттук произтичат и въпросите “без връзка” със случая. На болния се задават въпроси, които ориентират лекаря-хомеопат за индивидуалността на тези нива в конкретния човек. Хомеопатът трябва да разбере страховете, емоционалните особености на пациента, привичките, причините за емоционално разстройство.

Във всяко от нивата също има йерархия: например във физическото най-важен е мозъкът (главен и гръбначен), после следват сърце, бъбреци, бели дробове и т.н. като кожата е най-периферният и относително маловажен орган. Хомеопатите казват, че кожата е най-невинният орган в човешкото тяло. Това е така, защото ако всеки орган (тъкан) в организма е здрав кожата никога няма да се разболее. Тя е като огледало за здравословното състояние на човек. Има схващане, че кожното заболяване е болестен процес, който е излязъл извън типичната за развитието си област.

Ако по време на терапията се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъпва истинско излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни органи, очевидно болестта се подтиска и задълбочава, а не се лекува. Затова не трябва да ни заблуждава фактът, че нямаме симптоми на физическо ниво. Например обривът може да се скрил от лечението с кортикостероидни препарати, но новопоявилата се астма или сенна хрема трябва да ни посочи, че кожната патология е подтисната и се е придвижила на по-горно ниво, обхванала е по-важни органи. Ето защо, въпреки все по-модерните лекарства, болестите се лекуват все по-трудно. Това не е, защото бактериите са станали по-устойчиви на новите антибиотици, а защото патологията е преминала на по-горно ниво, превръщайки се в една хронична заболеваемост на хората, която много трудно може да се излекува истински тъй като жизнената им енергия е подтисната, а патологията се е имплантирала навътре в организма. Съществува виждане, че тази потиснатост на жизнената енергия се предава на поколенията. Това доказва “подмладяването” на болестите, т.е. болести, характерни за възрастните се появяват във все по-млада възраст.

Строго индивидуален подход

При общоприетата сега практика в медицината на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според Хомеопатията болестта е само една – разстройство на жизнената енергия, което се изразява в различни оплаквания на различни нива според индивидуалната реактивност и вродена слабост на индивида. Затова болестта протича специфично при всеки отделен човек. Не можем да разберем болестта, докато не разберем човека, който е болен. Затова индивидуалният подход е от първостепенно значение за успешното лечение.

Огромен недостатък на съвременната медицина е, че е загубила директния контакт с пациента. Лекарят се стреми правилно да изтълкува лабораторните резултати и да е изряден в документацията, отколкото да разбере човека, който е срещу него, да прозре първопричината за болестта му.

От всичко казано дотук, нормално се оформя идеята за пълно и активно сътрудничество от страна на пациента. Ако той не се разкрие сам, ако не помогне с експресивността си и желанието си за самоосмисляне на собственото си заболяване колкото и добър да е лекарят-хомеопат той е безсилен да помогне на този човек. Болният, чрез своите споделяния и съпричастност, сам насочва хомеопата към правилното лекарство, а оттам и постигане на успех в конкретния случай.

Лечебна криза

Лечебната криза е феномен, който често съпътства пациента по пътя към неговото излекуване. Тя не е задължителна и определяща, но нейното наличие е указание, че се върви в правилната насока.

Тя представлява кратковременно усилване интензивността на симптомите (главоболие, температура, обриви) и е резултат от стимула, който хомеопатичното лекарство е дало на жизнената енергия на конкретния болен организъм. Но хомеопатът трябва правилно да я тълкува: това усилване на симптомите лечебна криза ли е или болестта се усложнява; може ли болния да понесе лечебната криза (например: дете с висока температура или при критично сърдечно заболяване)?

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.

Погрешно е да се идентифицира Хомеопатията с билколечението или с други алтернативни методи за лечение. Тя стои на здрава научна основа и използва методи, при които с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират естествените оздравителни реакции на самия организъм. Хомеопатични лекарства се приготвят по строго определен научен метод и са световно признати за лекарствени средства. Често я наричат “нежната медицина”, защото тя действа изключително меко, без сътресения за организма, по посока на реакцията на самия организъм, а не срещу него и без да нанася вреда по токсичен път или да променя самия организъм.

Хомеопатичната медицина не изисква строга класификация на заболяванията или наличие на определена диагноза. Тя не се интересува от клиничната диагноза, а от реакцията на целия организъм към болестотворния фактор: на емоционално, психическо и физическо ниво. ТЯ ЛЕКУВА НЕ ОТДЕЛНИЯ СИМПТОМ ИЛИ БОЛЕСТ, А ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ, поставен в критични (патологични) условия.

Произхода на думата “Хомеопатия” е гръцки: Homoios – подобен; pathos – страдание и отразява основният й принцип: ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО (Similia similibus curantur). Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в по-големи дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек.

Общо може да се каже, че лечебните методи са два основни вида: хомеопатичен и алопатичен. Алопатичните методи действат противоположно на реакцията на организма срещу болестния фактор, т.е. потискат естествените защитни сили на организма. Хомеопатичните действат обратно – засилват естествените защитни реакции на организма и му помагат да се справи с болестта. Да вземем за пример човек, страдащ от висока температура. Чрез високата температура организмът сам създава такива условия, при които болестотворният агент не може да се развива. Целта на алопатичното лекарство за температура е да я понижи като така създава благоприятни условия за развитие на патогена. Отделно трябва да добавим друго алопатично лекарство, което да убие болестотворния агент (както и някои клетки на самия организъм, с което му вредят). Хомеопатичното лекарство не понижава температурата, а напротив - задържа я по-дълго време като по този начин патогена не може да живее и умира. През това време пациентът е бодър и със запазен апетит, въпреки че е с висока температура. Няма странични отрицателни ефекти, както и вреда за организма.

Защо не е заела мястото, което й се полага

Медицината е възникнала в дълбока древност, с нея са се занимавали най-интелигентните и начетени представители на човешкото общество. Предвид материята на медицината (преплитането на живота и смъртта) тя развива и своя философия. Обособяват се много мнения за лечебни методи, които в годините намират поддръжници и стават научни течения.

Първото течение – с представител Хипократ - смятало, че симптомите, чрез които се проявява болестта са резултат на саморегулиращата и защитна функция на организма и те трябва да се подпомогнат: с лечебно гладуване, билки, чист въздух, хигиена.

Второто течение приемало, че симптомите са самата болест, с която трябва да се борим активно като с нашественик и враг.

Голямо значение за доминирането на ограничената материалистична теория в медицината оказва редукционистичния подход на Рене Декарт (френски философ от ХVІІ век). Той твърдял, че хората имат два разграничими компонента – ум и физическо тяло, т.е. материална и духовна част, което донякъде е израз на конфликта между църква и наука. За това разграничаване допринасят откритията на Робърт Кох (немски бактериолог) и Луи Пастьор (френски химик и биолог). Те спомагат за формирането на теорията за специфичния причинител – болестотворен микроорганизъм. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител – вирус или бактерия. Постепенно пациентът се превръща в “болестна единица”, дори само като болен орган, а не като болен човек. Напоследък е особено силно развита тенденцията лекарят да се превръща в механичен събирач на данни от лабораторията, образното изследване или апаратурата. Загуби се безценният контакт лекар - пациент. Така от пациента отпада необходимостта да поеме отговорност за собственото си здраве. Хората свикнаха с мита, създаден от медицинската индустрия за “магическото хапче”, което ще ги освободи от страданието. Медицината вече се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост – могъща сила, подкрепяща алопатичния подход. Здравеопазването започна да се обвързва все повече с икономически и политически интереси, твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Медицината се превърна в индустрия, носеща огромни печалби.

В САЩ през ХІХ век са съществували около 60 Хомеопатични болници, 10 детски Хомеопатични болници, хиляди Хомеопатични и натуропатични медицински колежи, в които са се изучавали хомеопатия, фитотерапия, гладолечение и др. природни методи. Една четвърт от всички практикуващи лекари са прилагали хомеопатия.

В началото на ХХ век огромни икономически фондации (Рокфелер) започнали активна дарителска дейност насочена към медицинските университети. Те искали да създадат медицинска професия, вдъхваща респект, практикувана от висшата класа и с философия, базирана на използването на алопатични лекарства. Същите фондации били монополизирали вече производството и продажбата им. Чрез финансови механизми тези фондации стимулирали развитието на Висши медицински учебни заведения, отговарящи на техните интереси и унищожавали останалите. Така “правото на избор” за начина на лечение на населението било отнето. Наложили се такива терапевтични методи, които не са толкова ефикасни, колкото икономически изгодни (за производителя на алопатични лекарства и медицинска апаратура). Например: за бронхопневмония се изписва 1 антибиотик + няколко витамина + лекарства за температура + лекарства за кашлица. След няколко дена антибиотика се налага да се смени с друг. Според дейността и активната реклама на фармацевтичните фирми се налага едно или друго “модерно” лекарство.

Най-големия недостатък на съвременната медицина е, че продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото поддържат материалния модел на икономическите и политически сили, които го подкрепят. В същото време нови и важни открития се погребват умишлено и не им се дава гласност. Пример за такова откритие е биологичната трансмутация, което е свързано с превръщане в тялото на един химичен елемент в друг. Това дава основа за нов начин на мислене и възприемане на тялото и органите.

Тази и други от темите в сайта можете да прочетете с по-големи подробности в книгата "Болестознание или Кое е първичното - симптомът или болестта" от д-р Хаджиев. Подробности за нея можете да намерите тук.