Цветята на д-р Бах по един деликатен начин възстановяват равновесието между ума и тялото като намаляват интензитета на негативните емоции като страх, несигурност, притеснение, обърканост, невъзможност да се концентрирам, въртя едни и същи мисли в главата си...

Екстрактите от цветята действат чрез фини нематериални импулси. Те предават специфична, високочестотна информация, която стимулира умствените и емоционалните сили за самолечение и нямат странични ефекти или непоносимост с други форми на лечение.

Нямат странични ефекти и не се изгражда резистентност, не се създава зависимост към тях.

Д-р Бах е роден на 24.09.1886г в Англия. В леярната на баща си забелязал, че има връзка между болестите, от които страдат работниците в леярната и техните душевни конфликти. Решил да учи медицина, за да помага на хората. Работил като завеждащ отделението за спешна медицинска помощ, а след това станал асистент в отдела по бактериология и имунология. Аналитичния му ум и тук изиграл голяма роля – забелязал връзка между специфични бактериални щамове в червата на човека и хроничните болести и успява да обработи няколко бактерии така, че да получи медикаменти (т.нар. чревни нозоди), с които работят хомеопатите и до днес.

След това идва диагнозата – разболява се от рак на далака. Прогнозата – 3 месеца живот. Решава да се върне в лабораторията си и да довърши изследванията си, дотолкова – колкото би могъл да направи в краткото време, което му остава. Но трите месеца идват и си отиват, а той е в по-добро от всякога здраве. Убеден е, че чувството му за цел го е спасило - имал е работа за вършене. След това започва да работи в Хомеопатичната клиника в Лондон. В хода на работата си започва да наблюдава с по-голямо внимание психичния компонент при физическите болести. Интуитивно разбира, че те са свързани с определените душевни типове личности и начина, по който човешката природа реагира. Така стига до момента, в който продава кабинета и лабораторията си в Лондон и се посвещава на изучаването на различните типове личности и търсенето на специфични лечебни растения.

Открива 38 растения, които съответстват на негативни човешки състояния – страх, нетърпение, малодушие, несигурност, ревност, невъзможност да казваш „не”...

Умира на 50г възраст, 20 години след заболяването му от рак на далака.

От 2 години е с диагноза Улцерозен колит. Преди 1 месец е бил последният рецидив на колита. Провежда се лекарствена терапия с Флажил, Кортикостероиди р.о. и чрез клизми, вит. А, Салофалк. Засегнат е ректумът и 10 см. над него. Поводът за прегледа при гастроентеролог на 8.03.2003г. е било рязко отслабване (с около 15 кг.) и чести изхождания с кръв и слуз. Постепенно начало като 3 - 4 години преди установяването на диагнозата е имала периодично подобни симптоми. Началото е било след силен психоемоционален стрес спряла да се храни, пиела само вода в големи количества и 2 седмици след това започнала да кърви от ануса. Фиброколоноскопия на 08.03.2003г.: лигавицата на ректума и сигмата до прехода сигма/десценденс е силно едемна, хиперемирана, със заличен съдов рисунък, множество ерозии, лесно ранима, със субмукозни хеморагии, заличена хаустрация, а в ректума и единични малки плоски язви с фибринов налеп.

Заключение: проктосигмоидитис улцерохеморагика – катаралноерозивен стадий.

Резултат от хистопатологично изследване, направено на 10.03.2003г.: І срез – дебело черво (колон трансверзум) с оток, хиперемия, оскъдна лимфоцитно-плазмоцитарна възпалителна инфилтрация. ІІ срез – дебело черво (колон десценденс) изразен оток и хеперемия. ІІІ срез – дебело черво (сигма-ректум) с оток, съдова конгестия. Наличие на огнищни ерозии и малки язвички на ниво лигавица, единични крипт абсцеси. Възпалителна инфилтрация в лигавицата от лимфоцити, плазмоцити и единични левкоцити (еозинофилни и неутрофилни). По повърхността на лигавицата слуз, фибрин и излющени епителии. Заключение: улцерозен колит – катарално ерозивен стадий. Епикриза от ІІ ВО от МБАЛ “Д-р Тота Венкова” - гр. Габрово, 16 – 28.03.2003г.: Окончателна диагноза: ХУХК – лека степен в ендоскопска активност.

Сегашни оплаквания: през ден има много силна болка в средата на корема като контракция, „като удар с нож”, придружена с втвърдяване на целия корем и трябва да легне, да се свие и дори да не диша, за да не я боли. Преди 1 месец е имала яркочервено кървене от ануса, което продължило над 2 седмици и много трудно се овладяло с кръвоспиращи лекарства. Изхожданията ú са над 20 на денонощие, по различно време. Малко след започването на терапията с КС се появили отоци по колена, очи, глезени, които са се появявали почти постоянно от началото на заболяването досега. Има чувство за задържане на урина в пикочния си мехур. Започнато хомеопатично лечение.

Последното проследяване е 14 месеца след първичния преглед: сън спокоен отпочиващ. Рядко сънува. Няма симптоми от червата. Храни се със всички храни. Пази ограничения, защото много е напълняла. Спокойна. Оптимистична. Отношенията с хората, партньора и децата ú са много добри. Ходи на екскурзии и почивки, чувства се добре. Боледува рядко от вирусни инфекции на ГДП. Херпеси много рядко ú излизат по устните.

Гастроендоскопско изследване: Лигавица със запазен съдов рисунък, запазена резистентност и цялост. Липсват данни за възпалителни или Ту процеси.

Случаят я представен на Конференцията по Хомеопатия в България, София, Октомври 2008г.

Много често, излизайки от лекарския кабинет, пациентът е още по-объркан, отколкото когато е влязъл. Най-честата причина е, че медицинските термини, които е използвал лекарят са неразбираеми за обикновения човек. Притеснението от заболяването се допълва от лавината „докторски” приказки и се стига до там, че: „Той, доктора каза, ама аз тъй и не разбрах от какво съм болен”.

В практиката ми възрастни пациенти често заявяват: „имам хранителна алергия към колбаси и въобще към консерви”. Тук вече следва моето объркване – „алергия към колбаси и консерви”?!

Защо съм объркана и защо и вие да не се обърквате в понятията хранителна алергия и хранителна непоносимост прочетете нататък.

Хранителната алергия и хранителната непоносимост са нежелани хранителни реакции, които външно могат да протекат еднакво, но причините, които ги пораждат и съответно лечението им, са напълно различни.

Хранителната алергиясе появява, когато имунната система на човека реагира на приет с храната безвреден хранителен белтък, разпознавайки го грешно като вреден. Децата са с незряла имунна система и имат повишена склонност към развитие на хранителни алергии. Ако единият от родителите е алергичен към определен хранителен белтък, вероятността детето да е с хранителна алергия е голяма. По-лошо е ако и двамата родители са с хранителна алергия. В този случай вероятността детето им да е с хранителна алергия нараства значително повече.

Най-чести са предизвиканите от храна алергични реакции, при децата до 2-годишна възраст. Това е периодът, когато децата се захранват и приемат нови храни. По-големите деца и възрастните развиват по-често алергии на дихателната система. С хранителни алергии са близо 8% от децата, докато страдащите възрастни са 3-4%.

Хранителната алергия се проявява веднага или много скоро след прием на храна, като не зависи от приетото количество храна. Както повечето болести и алергията към храни е голяма артистка и имитаторка. Класическата проява е много тревожна, с остро начало и много бързо развиваща се симптоматика: болки в корема, гадене, повръщане, диария, пребледняване (рязко пада кръвното налягане), оток на устните, оток на езика (трудно разбираем говор), кожни обриви като – като ужилено с коприва (уртикария) или червени петна, замъглено съзнание до загуба на съзнанието… Нека спрем до тук. При тази картина вече трябва да сте потърсили спешна медицинска помощ и да кажете точно адреса, на който сте, за да няма фатален край.

Другите, по-недраматични, но също така неприятни и мъчителни прояви на алергията към храни са:

- от страна на стомащно-чревната система: сърбеж в устата, кръвотечения, слуз в изпражненията;

- кожни промени: екзема, суха и лющеща се кожа, различни обриви;

- дихателна система: дразнене на гърлото, кашлица;

- сърдечно-съдова система: ниско кръвно, аритмии, болки и стягане в гърдите;

- нервна система: главоболие (мигрена), възпаление на ушите (отит). Ето защо не обвинявайте в некомпетентност лекаря, когато отивайки за пореден път при него, с кашлящото и пищящо от болки в ушите бебче, вместо да ви изпише антибиотик той започва да ви говори, че може детето да има алергия към белтъците на кравето мляко, с което го храните. Лекарят може да има право и това ще се докаже много лесно – просто сменете кравето мляко с препоръчаното ви.

Кои храни предизвикват най-често алергия?

На първо място при децата (защото както вече знаете те страдат 2 пъти по-често от възрастните от хранителни алергии) алергията е предизвикана от кравето мляко. За да сме по-точни, причината за алергията са млечните белтъци – лактоглобулин и казеин. При по-големите деца и възрастните алергии най-често се причиняват от: фъстъци, орехи и други ядки, риба, миди и прочие морски дарове.

Можем ли да намалим риска от развитие на хранителна алергия?

В основата на появата и развитието на алергията към дадена храна е наследствеността - гените. На този етап от развитието на медицината не можем да променим генетичната информация, която предаваме на нашите деца, но можем да намалим риска от появата на някои заболявания, в т. ч. и хранителна алергия. Знаейки храните, към които децата развиват най-често алергия трябва всяка една бременна и кърмеща майка да ги изключи от храненето си. Това е изключително важно за майките с хранителна алергия, но и за семействата, в които бащата, и най-вече когато и двамата родители са с хранителна алергия дори и към различни храни. Като не приема рискови храни, майката предпазва детето си от т.нар. антигени (молекулите, предизвикващи алергия), които биха попаднали от майчиния организъм чрез кръвта (през плацентата) или с кърмата в бебето. Предпазването от поява на алергия у кърмачета и малките деца се състои в правилното им хранене и захранване. Не се препоръчва децата до 1-годишна възраст да се хранят с краве мляко, а орехите и фъстъците се включват в детското хранене чак след 3-годишна възраст, а що се касае за кърмата – това е природния дар, за предпазване от хранителни алергии.

Следете статиите в сайта ни за да разберете какво е хранителна непоносимост, приликата и разликата с хранителната алергия.

д-р Моминска

Пролетта донесе слънце, свежест и... чувство на радост! Световна Седмица на Хомеопатията е!

И тази година ще се възползваме от световния повод да празнуваме, да се организираме, да се срещнем с хората и да говорим за хомеопатия.

Хомеопатите в България стават все по-активни, професионално подготвени и с все по-ясна визия за своята роля в живота и здравето на хората. АЛХБ активно учавства в този процес.

От години месец Април е повод да се събираме и мислим как да бъдем най-полезни на хората, търсещи изцеление както и на колегите си, борещи се за здравето и живота на пациентите си. И тази година няма да променим нашите намерения: обществени прояви, срещи с пациенти, интервюта и явявания в медиите на най-активните от нас.

Ще бъде интересно и вълнуващо за тези, които търсят друга гледна точка и различен контекст и са готови да надскочат статуквото.

Тази година темата на Седмицата е Как да отгледаш мъж?

Как ще празнуваме ние:
8 април - 18,00ч - Велико Търново, ул. "Сергей Румянцев" 63, партер ЗЦ "ХолистикА", тел. 0888238625
9 април - 18,30ч - София, кв. Лозенец, ул. "Вежен" 14 - Ник-Арт Студио,  0896717188
14 април - 18,30ч - Русе, хотел "Ана Палас", ул. "Княжеска" 4, лице за контакт Галина Ламбева - 0889303644

На тези дати и места д-р Хаджиев ще изнесе безплатни и неангажиращи беседи по темата. Моля, обадете се предварително да се запишете. Благодарим!

Как ще празнуват на други места в България - търсете информация тук.

Дъщеря ми е на четири години и има уголемена трета сливица. При консултация с ушен лекар ни казаха, че трябва да се оперира. Бихте ли ми казали има ли адекватно лечение с хомеопатични лекарства, с което може да се избегне операцията?

************************

Здравейте Д-р Хаджиев,
Пише Ви майка на 6 годишно Дете.
Какво е най-подходящото хомеопатично лекарство за детето във връзка с това, че сливиците му са доста увеличени, големи са колкото орех ??? Лекарят “Уши-нос-гърло” предлага сливиците да се извадят, но четох, че това не е гаранция, че честите разболявания ще намалеят.

************************

Има два периода в живота на човека, когато лимфните органи силно нарастват. Те са около третата и около шестата година. Тогава става структурна промяна на костния мозък, който е основният имунен орган и имунитетът естествено спада. За да се компенсира този временен спад, естрогените в детския организъм нарастват. Един от техните ефекти е уголемяването на лимфните органи: сливици, апендикс, лимфни възли, лимфни струпвания в тънките черва и т.н. Идеята е, че тези органи играят ролята на бариера на входните врати на организма (дихателната, храносмилателната). Тъй като навлизане на микроорганизъм в дълбочината на организма би причинило по-големи проблеми поради естествената слабост на имунитета (и децата по-често боледуват в тези възрасти), то по-добре той да бъде спрян на «входа». Ако се махне сливицата (или сливиците) ще се получат две неща: първо - няма да се спре ефекта на хормоните и те ще уголемят подобни на лимфните органи (лигавицата на носа, на синусите) или ще се получи рецидив (сливицата отново ще се появи). Ако уголемяването на тези лигавици е дифузно ще се получи сериозно стеснение на носните проходи, а ако е локално – полипи в носа или синусите. И двата проблема ще Ви отворят доста грижи. Второ – няма да има кой да спира патогенните микроби на «входа» и вместо ангини ще се развиват директно трахеити, бронхити, пневмонии, чието лечение и протичане е доста по-тежко. Често се случва препоръчването на хирургично отстраняване на сливиците да е отчаян опит да се обясни честото боледуване на детето от ангини. Дори съм срещал обяснение, че това уголемяване е причина за нощно напикаване или заекване. Това доста ме учудва. Но има случаи, когато уголемяването на сливиците е значително и се създават пречки в дишането или говора на детето. Тогава трябва да се предприемат някакви мерки, но те трябва да са естествени и не агресивни. Проблемът е комплексен и в него са намесени хормони, растежни промени, имунни реакции и прочее. Разбира се, подходът е строго индивидуален и такива са и терапевтичната стратегия, прогнозата, продължителността на лечение и т.н.

Здравейте д-р Хаджиев,
видях сайта Ви, който е много интересен. Имам въпрос, на който предполагам можете да ми отговорите.
Има ли хомеопатични лекарства за дископатия, радикулит и т.н. ... болки в кръста.
Алегрична съм към повечето традиционни лекарства и това ми създава дискомфорт.
Поздрави

************************

Здравейте!
Хомеопатията е терапевтичен метод, който се основава на строгото индивидуално виждане на болестта, т.е. изследва се самия страдащ, а не конкретната диагноза! Защото моят радикулит ще протича по начин, различен от протичането на Вашия – ще ме боли по различен начин, на различно място, с други съпътстващи симптоми и на други места (световъртеж, скованост в гърба, ишиас, гадене сутрин, хронична кашлица, пропускане на урина при кихане или кашляне и прочее). Т.е. всеки организъм боледува по различен начин и трябва да се излекува този организъм, а не този орган. Тъй като органите и тъканите не могат да се лекуват отделно от другите, т.е. гледа се цялата тоталност на проблема, а това означава индивидуалност. Всеки човек е строго индивидуален и различен от всички останали, затова той така и ще боледува – строго индивидуално, а оттам и така и ще се лекува! Иначе хомеопатични лекарства за радикулопатия има около 500, но кое точно Ви е необходимо?! Точно в това е проблемът! Затова и личният контакт пациент-терапевт е абсолютно задължителен. Съветът ми е да потърсите лекар, практикуващ професионално хомеопатия във Вашия град и да се консултирате с него – той би могъл да Ви отговори на всичките въпроси. Аз в подобни случаи назначавам и хранителен режим, както и физически упражнения (съвместно с кинезитерапевта, с когото работя), подходящи за случая! Тъй като възстановителните процеси трябва да се подпомагат с всички налични средства.

Детето ми е на 5г., от 2,5г. с променлив успех лекуваме кашлица, която според лекарите е от гърлото. Дори изкарахме коклюш, въпреки задължителната ваксинация, спря да кашля за около 3-4 месеца, но след това отново и отново. Изпили сме с килограми антиалергични сиропи, таблетки, имуностимулатори, но кашлицата не спира. Правили сме тест за туберкулоза, изключиха и астма като диагноза, но никой все още не е успял да се справи с проблема.

************************

Хроничната кашлица е доста сериозен проблем. Когато в организма се натрупат токсини, той се опитва да ги изхвърли. Това става по няколко начина:
- естествени секрети (пот, урина, изпражнения, слюнка, сълзи);
- патологични секрети (храчки, хрема, бяло течение, диария...);
- възпаление (така те изгарят при повишената температура);
- кожа (тя е органът с най-малко значение за живота на тялото и най-периферно разположен и присъствието на токсините там е възможно най-безопасно и отдалечено от важните вътрешни органи).
Тези четири начина за детоксикация не бива да се подтискат с химическа терапия. Това е при положение, че кашлицата на Вашето дете е с храчки. Когато тя се е появила вероятно е започнато химическо лечение (антибиотици, сиропи), което е увеличило токсините в тялото и кашлицата дори се е влошила. Тя ще продължава докато токсините не намалеят. Ако кашлицата е суха, това означава, че проблемът е неврогенен, т.е. нервите, които определят тонуса на дихателните пътища са превъзбудени. И при двата варианта трябва да се прибегне към натуропатичен начин на лечение. Добър ефект би могло да се постигне и с лечебно гладуване, тъй като проблемът е пренасищане на тялото с токсини. Но аз препоръчвам, разбира се, хомеопатия. Имам доста случаи на хронична кашлица и мога да Ви кажа, че този проблем е напълно решим. Прилагането на химични лекарства Ви приближава все повече към астмата. Тъй като в конвенционалната медицина, кашлица, която продължава над шест месеца автоматично се диспансеризира за астма. И тогава нещата стават много сложни, тъй като детето влиза в системата за диспансеризиране и повлияването му по друг начин, освен с антиастматични лекарства, става много трудно. А аз не съм чувал за излекувана астма с химични лекарства! И няма и да има. Лечението й е само симптоматично, с бронходилататори и подобни медикаменти. Съветът ми е да не губите време и да се консултирате с лекар-хомеопат, който работи във вашия град, тъй като детето ще има нужда от чести консулти, особено при «отключването» на симптома, т.е. когато кашлицата започне да се променя.

Уважаеми д-р Хаджиев ,
интересуваме хомеопатията лекува ли Охникомикоза?

Здравейте!
Гъбичките не са виновни за това заболяване, тъй като те не притежават интелигентност. Да сме болни или здрави и от какво точно ще сме болни, как ще протече излекуването ни и прочее се решава единствено и само от имунитета ни. Ако той се подтисне и отдръпне защитата си от някое място в организма (гърло, бели дробове, черва, кожа, нокти...) някоя бактерия или вирус (или гъбичка) се размножава прекомерно, за да заеме освободения ареал. Ако се опитаме да убием бактерията нищо няма да се постигне, защото на нейно място ще дойде друга, на нейно – трета, на нейното – четвърта и т.н. Трябва да стимулираме имунната си система да възвърне позициите си. Това, обаче става строго индивидуално, т.е. не можем с едно лекарство да стимулираме имунните системи на цялото човечество, защото всеки имунитет е строго специфичен и индивидуален. Истината е такава – една диагноза при двама различни човека протича по различен начин: моята и Вашата Пневмонии ще протекат с различни оплаквания, различни по сила и динамика симптоми, аз ще съм отпаднал, тъжен, с температура 40º С, с втрисане, ще се потя, а Вие ще сте енергичен, нервен, с 37,9ºС, с горещи вълни и прочее. Затова лечението трябва да е специфично. Специфична терапия се прави с натуропатичните методи на лечение. Те са много, но най-сериозният е Хомеопатията. Съветът ми е да се консултирате с лекар, специалист по Хомеопатия. Трябва да се стимулира Вашият имунитет, за да намали популацията на размножилите се прекомерни гъбички в ноктите.

Здравейте доктор Хаджиев.
Имам една моя много скъпа приятелка която спортуваше вече 9-та година волейбол, ала уви се наложи да прекъсне да спортува. Тя има дископатия (доколкото разбрах това е заболяване на гръбначният стълб.) Тя вече започна да изпитва болки и се поставя в трудни за нея положения заради това че понякога лесните налице движения предизвикват у нея болка.
Затова което ви пиша докторе е следното. Момичето е на 18 години вече, и е установено че има дископатия (не мога точно да ви обясня но се пада някаде долу ниско на гръбначният стълб към опашката) от около 1 година. Това я притеснява много и се говори за операция и много голямото желание за направата на такава с надеждата да изчезне болката и заболяването. Но по информацията която достига до мен, това никак не ми харесва. Познати и от медицинска информация също така и тук в интернет средата срещам чести мнения че операцията на дископатията се прави само за да се премахне някакъв секрет и че по-късно с годините този секрет отново започва да се появява като придизвиква същите болки и отново ограничава човека от нормалното му щастие в живота.
С лекарства лечение доколкото знам е предприето само в началните няколко месеца на откриването на заболяването с цел някакво частично лечение. И доколкото знам момичето за момента не приема никакви лекарства с изключение на някакви обезболяващи ако и се наложи да ги приема при твърде голяма болка. За жалост и мое много голямо съжаление не съм чак толкова оговорен или старателен, и уви нямам достъчно спокойствие и време да прочета всичко на сайта ви за да разбера какво значи това и дали би могло да помогне.
Искам да ви питам на първо място - до какво друго заболяване може да доведе Дископатията (до колкото разбрах Дискова херния) и какво ще се промени у състоянието на приятелката ми?
Според вас и вашето мнение на лекар, дали е редно да се предприеме операция и дали според вас тя ще помогне в критичен момент?
И последното което искам да ви питам е - Хомеопатията.... ще има ли ефект (ако има такова лечение на такова заболяване при такава медицина) и ако има по какъв начин и за какъв период от време се извършва, с какви средства и какво ще подпомогне или промени самото лечение на пациента.
Искам предварително да ви благодаря за отделеното от вас внимание за моето писмо и желание.
Моля ако ви е нужна повече информация относно заболяването на момичето или нещо друго да ми пишете точно какво е нужно защото знам че в момента съм говорил с много общи думи и знания.

************************

Здравейте!
Дископатията е заболяване на свързващия апарат на гръбначния стълб. То е хронично, с чести рецидиви (обостряния), дегенеративно (постепенно и постоянно влошаващо се) и нелечимо – това е определението на тази болест според учебниците ми по ортопедия и хирургия. Това означава, че химичните лекарства ще снижат интензитета на оплакванията за кратко, с много влошавания и увреди в други органи (стомах, черва, кожа, вестибуларен апарат). Аз не бих го препоръчал, ако тя беше моя приятелка и от мен зависеше нейният начин на лечение.
Чрез хомеопатия се въздейства върху причината на болестта, а не върху нейните прояви (последствия). Проявите са оплакванията – болка, скованост, изтръпвания, атрофии, промяна в сетивността на кожа и други (тук действат химичните лекарства). Кои са причините на болестта е много сложен въпрос! С общи думи – болестта зависи от имунитета, той зависи от хормоналния баланс, той зависи от функционирането на централната нервна система (мозъка). Не случайно заболяването се е появило/влошило, когато тя е станала на 18 години (13-19 години е пубертета) и тогава хормоните са се променили рязко, едновременно с появата и регулирането на менструалния цикъл (което се случва в първите години след неговото възникване). В Хомеопатията ние изследваме с пълни подробности ПНЕИ-системата (психо-нервно-ендокринно-имунна) и чак тогава започваме лечение, чрез промяна в причинния фактор. Няма да се впускам в дълги обяснения, защото явно сте от хората, които нямат нерви да четат дълги писма. В моята практика имам много такива случаи, с различна причина, развитие и усложнения. Ако се предприеме химично лечение се губи ценно време на пациента и усложненията не закъсняват - те са много и ще ми трябва много хартия да опиша всичките, което е безсмислено, защото нещата са строго индивидуални (при всеки пациент различно развитие). На въпроса “как ще протече едно лечение с хомеопатия, прогнози, продължителност и лекарства?” също не мога да отговоря – това е строго специфично и индивидуално. Всеки има специфична особеност на ПНЕИ системата, специфична проява на заболяването – означава че ще има специфично лечение. В Хомеопатията няма схеми на предписание, рутина, отработени стереотипи на лечение. Всичко е индивидуално – може да се определи само и единствено след хомеопатично интервю по време на което се прави изследване чрез хомеопатични средства на проблема. Съветът ми е да се консултирате с лекар, специалист по Класическа Хомеопатия – той би могъл да Ви отговори на всичките въпроси! Успех!