Хранителната непоносимост (хранителен интолеранс), за разлика от хранителната алергия, е НЕалергична реакция на даден човек към определена хранителна съставка.

Механизмите на отключване на хранителната непоносимост могат да бъдат: токсични, фармакологични или метаболитни. Затова профилактиката и лечението на хранителната непоносимост се различават от тези при хранителните алергии.

При случаите на хранителна непоносимост са неуместни и неподходящи алергичните кожни тестове. Доказването на хранителна непоносимост към дадена храна се определя само с кръвен тест.

Външните прояви на хранителната непоносимост към определен вид храна наподобяват тези на хранителна алергия, но за пореден път подчертаваме, че са предизвикани от неимунни процеси.

Причините за по-често срещаните хранителни непоносимости при възрастните са:

1. Реакции към добавки в храните.

Това са най-често проявяващите се реакции. Проявяват се към съдържащите се в различните храни консерванти, оцветители, ароматизанти, овкусители и пр. подобрители, т. нар „Е”-та.

Най-честата проява е силен сърбеж, кашлица или обрив, но могат да предизвикат и по-тежки кожни прояви или астма.

Например: силен сърбеж по шията и коремната област след консумация на колбаси.

2. Реакции при стомашно – чревни нарушения.

Те се дължат на вече съществуващо стомашно - чревно заболяване като: недостатъчно производство на някой ензим (ензимен дефицит), възпаление на червата или жлъчката и пр.

2.1.Ензимни дефицити:

При вроден или придобит недостиг на чревния ензим лактаза се развива заболяването лактазен дефицит. Това е най-честият ензимен дефицит у хората, като най-засегнатите групи са децата и юношите до 18-20 годишна възраст и хората над 60 години. При това заболяване не може да се усвоява млечната захар в прясното мляко и се предизвиква метеоризъм (образуване на много газове в червата и подуване на корема), коремни болки и диария. Това състояние не трябва да се бърка с алергията към белтъците на млякото, което често се допуска в практиката.

При дефицит на ензима фруктаза след прием на храни, съдържащи захар и фруктоза се развива подобна клиничната картина. Поради тази причина доста хора след консумация на сладки плодове конфитюри, сокове или сладка получават болки и подуване на корема, съпроводени от диария.

Приемът на плодови сокове, особено в детска възраст, може да предизвика оплаквания, дължащи се и на непоносимост към захарните алкохоли (сорбитол, малитол и др.). Това най-често се наблюдава при прием на сок от круши и грозде.

Ограничаването за кратко време приема на плодове и плодови сокове води до изясняване на причината за хроничната диария.

2.2. Възпалителни и други заболявания на стомашно – чревния тракт:

Страдащите от ентерит, колит и жлъчнокаменна болест познават болките и страданията след прием на мазни храни или зелени листни зеленчуци. Това е външния израз на непоносимостта на тези хора към мазнините и зелените храни. След излекуването на основното заболяване същите тези хора започват да консумират и най-мазния спаначник безпроблемно.

3. Реакции на естествени химични съставки в храните.

Съдържанието на фенилетиламин в шоколада, зрялото сирене и червеното вино може да предизвика у някои хора с непоносимост към него мигренозно главоболие.

Други вазоактивни амини като тирамин и хистамин, съсържащи се предимно в ягоди, домати, морски риби, ананас, фъстъци и др. могат да предизвикат уртикария, главоболие, падане на кръвното налягане.

4. Реакции към микробни съставки в храните.

Най-често се проявяват като отравяне след консумацията на незамразени риби, замърсени с Proteusили миди, погълнали Gonyaulaxcatanella. Цялата компания е яла от морски те дарове, но с „натравяне” са само тези, които са с непоносимост към веществата, отделени от тези микроби.

5. Реакции при вродени заболявания.

 - При вроден дефицит на ензима глюкозо–6–фосфат дехидрогеназа (Гл-6-ФД) консумацията на бакла причинява хемолитична анемия. Тази хранителна непоносимост е особено опасна тъй като е разпространена в Средиземноморския регион и в България. Страдат основно момченцата след консумация на бакла. Съставна част на баклата, която не се съдържа в другите бобови храни, разгражда еритроцитите (червените кръвни телца) и грубо казано разгражда се кръвта на детето. Отначало то е вяло, след това сънливо и в най-тежките случаи изпада в кома. От разградените еритроцити урината става тъмна като кафе. В практиката си на педиатър в гр. Стражица имах тежък случай на Гл-6-ФД на момченце на 4 годинки, което предния ден си беше играло сред цъфналата бакла. Хемолизата (разгаждането на червените кръвни клетки) у детето беше предизвикана дори само от прашеца на цветовете на това бобово растение.

- При заболяването фенилкетонурия приемът на храни, съдържащи аминокиселината фенилаланин, причинява неврологични проблеми и психично забавяне още в първите месеци след раждането, които са преодолими с правилно хранене.

Много важната стъпка при поставянето на всяка диагноза е правилно и подробно снетата анамнеза. Това правило е от крещящо значение при различаването на хранителните алергии и хранителните непоносимости. Анамнезата заедно с хранителния дневник на пациента за 7 или 14 дневен период са от изключително голямо значение за правилната диагноза.

Назначеното биохимично изследване ще даде насока за механизма на отключване на нежелателната реакция и по-натъшните елиминационни диети и евентуално медикаментозно лечение.

Провокационните диети могат да се прилагат само при липса на симптоми и при изключване на лечение с антихистаминови препарати. В такива случаи пациентите задължително трябва да са в болница и стриктно се мониторират. След приключване на последния прием на провокационната храна пациентите остават още 24 часа под активно наблюдение.

Важно е да се отбележи, че хранителна непоносимост не е диагноза за цял живот. След правилен и ситемен диетологичен подход за постепенно преодоляване, адаптиране и лечение на тези хранителни нарушения пациентите се връщат към обичайното си хранене на здрави хора.

Човек най-добре познава самия себе си (или пък не чак толкова добре) – дали е срамежлив или не, дали е резервиран или общителен, дали е със строги принципи и правила или гледа по-леко на живота.

Когато се чудим кое цвете да подберем за себе си често изпадаме в ситуация, в която смятаме, че всяко едно от 38-те цветя „живее” в нас и трябва да бъде приемано. И донякъде сме прави.

При по-задълбочен анализ ще видим, че някои от емоциите и състоянията на ума са по-дълбоки, а други са преходни.

Например гневът – ако не всеки път, когато нещо не върви според предварително начертания план съм гневна – значи гневът не е основна емоция за мен. Сега точно съм ядосана поради някаква (основателна?) причина, но като цяло не съм гневен човек – следователно съм в състояние на гняв, но не съм гневен тип.

Или пък нерешителността – възможно е принципно да съм нерешителна (което говори за тип личност от групата Нерешителност) или пък в тази конкретна ситуация да имам проблем с вземането на решението. Тогава да добавя ли в комбинацията си цвете от групата на нерешителните или не?

Най-добре е да помислим за себе си:

- как реагираме при критика;

- как се чувстваме ако сме били измамени;

- как се чувстваме на партита, срещи и други социални събития;

- как шофираме и как се возим;

- как реагираме когато сме болни...

Нашите действия, чувства и реакции на тези ситуации и дали показваме или не по какъв начин се чувстваме – това са най-важните указания, които ще ни помогнат да открием кое е точно нашето цвете, което трябва да приемаме. Би трябвало да обмислим задълбочено нашите настроения и емоционални смущения в контекста на личността ни. Това също ще ни помогне да отделим несъществените или излишните цветя от комбинацията.

Друг подходящ метод за подбор е да се обърнем към положителния потенциал на цветята – да споделим какво ни се иска да имаме/да бъдем повече – искам да имам повече оптимизъм, повече кураж, да съм малко по-общителна, да има повече радост в живота ми...

Да бъдеш напълно честен със себе си (или с консултанта, към когото си се обърнал) и да си признаеш чувства като възмущение, ревност, завист, подозрение или нетолератност - това е първата стъпка от дългия път на преодоляването на истинската причина за заболяванията ни. Всяко едно от тези чувства е типично за човека, дори е възможно да е част от оцеляването му (например страхът), така че не трябва да се срамуваме, че ги изпитваме. Вместо да ги прикриваме и да се чудим как да се справим с тях – честно си ги признаваме и добавяме към комбинацията си подходящото цвете.

Ако на Отело му бяхме дали малко Hollly нямаше да има такъв драматичен край тази толкова голяма любов.

Ирена Хаджиева, 0888238625

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЛИЧНАТА КОМБИНАЦИЯ?
В едно шишенце е възможно да присъстват от 1 до 7 цветя (есенции от тинктурите на цветята). Няма "правилен" брой есенции. Възможно е да бъдат добавени есенции съобразно с типа личност (срамежлив, властен, гневен, досаден, тревожен...) или пък съобразно с емоцията, която в момента много силно ни владее (ревнувам, страх ме е за децата ми, не знам какво да правя, разсеяна съм...).

Напълно е възможно да съм тиранична (тип Vine) и в същото време да ме е страх от кучета (емоция Mimulus) или пък да съм нерешителна (тип Cerato), да имам склонност да се оплаквам от съдбата си (Willow), а сега да съм изпаднала в апатия и нежелание да правя нищо, поради досадното еднообразие на работата ми (Hornbeam). Съответно в моята лична комбинация ще присъства онова, което е характерно за мен в неговия негативен аспект.

Добре е да се има предвид, че всяко цвете има свой положителен и негативен аспект. Нашата цел е да подкрепяме положителния и да коригираме негативния. Така например на един лидер няма защо да му даваме Vine само заради това, че е властен. Напротив, амбициозните хора, с ясна визия за пътя, който следват са двигателя на обществото, те са тези, на които разчитат по-несигурните и нерешителни личности. Типът Vine ще има потребност да приема цветето ако е влязъл в негативната спирала – когато го превземе тесногръдие, не понася противоречие, злоупотребява с власт, липсва му състрадание, целенасочено всява страх в останалите, неговото и само неговото мнение е вярното... Вземайки цветето той отново става мъдрият, изпълнен с разбиране водач, естественият авторитет.

КОЛКО ВРЕМЕ ДА ПРИЕМАМ КОМБИНАЦИЯТА?
След задълбочен разговор с консултанта ще ни бъде дадена лична комбинация, която ще се състои от максимум 7 цветя, съответстващи на типа ни, емоциите ни и състоянието на ума. Възможно е да се окаже, че ще е необходимо дълго време да приемаме тази комбинация, но също така е възможно да спрем да я приемаме още преди да е свършила. Всичко е индивидуално и се решава съобразно с промените които настъпват (или не) в човека. Като цяло може да се каже, че преминаващите настроения или емоции, които откриваме в себе си напоследък или изведнъж по-бързо биха се коригирали. Възможно е за тях да са необходими само няколко дози. Но за дълбоки и устойчиви проблеми е възможно да отнеме седмици, месеци, години.

Цветята на Бах действат толкова фино и меко, че понякога се случва да не забележим промените, които са настъпили.

Скоростта, с която настъпват промените е както се изкачва стълба – може да я катерим бавно и дълго, може да вземаме няколко стъпала наведнъж – всичко зависи от нас, ние решаваме с каква скорост искаме да се движим.

КАК ДА ГИ ПРИЕМАМ?
Съществуват няколко форми и начини на прием.

1. Възможно е приемът да става през вода. От шишенцата с тинктурата (есенцията) накапваме 2 капки в бутилка с вода и целия ден отпиваме по малко от нея. На следващия ден повтаряме същото – 2 капки от тинктурите добавяме към шише с вода и отпиваме.

2. Ако ще пътуваме описаният в т. 1 метод ще ни се стори неудобен, защото трябва да носим с нас всички 38 есенции. Затова е възможно да предпочетем следния начин: Вземаме шишенце от 30мл. В него поставяме вода и по 2 капки от предварително подбраните есенции. Всеки ден приемаме 4 пъти по 4 капки от така приготвеното шишенце. Съхраняваме го в хладилник.

Ако не можем да осигурим хладно място за съхранение – 10мл алкохол (бренди, ракия...), 20 мл вода и по 2 капки от предварително подбраните есенции. В случая алкохолът се добавя, за да се поддържа водата прясна. От това шишенце отново приемаме 4 пъти на ден по 4 капки. НЕ е необходимо да го съхраняваме в хладилник.

3. Възможен е външен прием:

- ако човекът е изпаднал в безсъзнание може да му намокрим устните, да му накапем върху пулса;

- съществува и крем форма от Rescue Remedy, в който е добавен Crab Apple – много подходящ за мазане на ужилено, ухапано от комари, синини, подутини, натъртвания.

4. Готови комбинации.

Съществуват на пазара и т.нар. „готови комбинации” – за депресия, за тонус... Принципно е по-добре да се въздържаме от ползването им, защото вероятността те да съдържат точно тази есенция, от която имаме потребност не е много голяма, тоест липсва индивидуалният момент на оценка на състоянието на индивида.

За пример да обсъдим състоянието безсъние:

- Agrimony не спи, защото е преуморен от днешния тежък ден – имаше детско парти у дома, както винаги се оказа в ролята на клоуна, който забавлява всички, „душата на компанията”, а в същото време личните проблеми растат, но никой не трябва да знае за тях, защото са си лично негови, не е тяхна работа. Потискането им става все по-трудно, а в ден като днешния е от особено значение всички да го виждат усмихнат...

- Aspen не спи, защото му се струва, че чува някакъв шум, страх го е от нещо, не знае точно от какво;

-Beech не спи, защото днес в работата се случи проблем „казвах им аз, че ще стане така, ама никой не ме чу. Винаги така прави Иван, колко пъти да му набивам в главата, че...”;

- Centaury не спи, защото и днес не каза на Мария, че не иска да правят все това, което тя иска. "Утре вече ще си кажа каквото ми е на душата, докога ще ѝ се оставям да ме върти..."

И така нататък – 38 цветя, 38 причини за безсъние, всяка до една основателна за него самия.

Но дали точно моето цвете ще присъства в готовата комбинация за безсъние? Ако го има – чудесно, ще имам най-после дългоочаквания, отморителен сън. А ако не – ще си извадя генералния извод, че Цветотерапията на д-р Бах не е успешен метод за въздействие. За съжаление от тази ситуация ще изгубя АЗ, губи методът, губи и онзи, който произвежда и който продава готовите комбинации. Тоест губим всички!

Ирена Хаджиева, 0888238625

Трудно е да се повярва, но да те критикуват може да означава, че са загрижени за теб.

Същото е и с това да ти нареждат, да те ограничават, да ти диктуват правила, да те карат да правиш определени неща...

Другото трудно смилаемо е, че е възможно чрез грижа за теб да се опитват да те контролират и подчинят.

Колко често чуваш „За твое добро ти го казвам”, а в същото време имаш чувството, че току-що са те изяли и се чудиш на кой свят се намираш.

Цялата тази група на свръх-загрижени за доброто на другите са точно такъв тип хора или хора изпаднали в такова настроение, състояние на духа.

Докосването до хората Beech, Vine, Chicory, Rock Water, Vervain когато те са в своя негативен потенциал може да бъде истински неприятно. Техният стремеж да те подчинят, да те контролират, да ти покажат всяка твоя дребна грешка, да ти натрият носа, да те убедят в своите идеи – може да е толкова мощен и всепомитащ, че да си напълно безпомощен да реагираш адекватно. Всеки се е срещал с поне един от тези типажи или хора, изпаднали в тези настроения, а много от нас са изпадали също в такива състояния.

Не ми спори, подчини се! - Vine

Грешиш, никога не си правил нищо правилно, така и не се научи как се прави, докога ще те уча, колко пъти да ти го обяснявам... никога, нищо, грешно – любимите фрази и най-меките изказвания на Beech.

Толкова много съм направила за теб, ти така ли ми се отплащаш? Работя от сутрин до здрач, за да осигуря всичко за вас, заслужил съм друго. - Chicory

Непоклатимият Rock Water, който няма потребност да ти обяснява и доказва, че е прав. Достатъчно е за себе си да знае, че това е правилното действие и ще го прави, с цената на лично страдание ако се наложи, без да си позволи малко радост в живота. Сещам се за много известен герой като пример – отчето от „Птиците умират сами”. Той обича тази жена и тя е в състояние да изпълни целият му свят, НО религията му не му позволява да бъде с нея, затова той ще се жертва, ако трябва ще бъде мъченик, но ще следва предварително начертания път.

Може би най-симпатична в групата изглежда Vervain, защото тя е ентусиазирана, магнетична, увлича другите след себе си със своите идеи. Кой не обича да е с човек, който е вложил цялата си страст в една кауза и я следва с всички свои мисли и действия. Проблемът на Vervain, както и на всяко друго цвете е, когато премине в негативния си потенциал – тогава ентусиазма им идва в повече на останалите, стават досадни, дърпат те от улицата, за да ти говорят отново за идеята, която ги владее, нещата започват сериозно да излизат извън норми и контрол. Оттук до фанатизма има само една крачка и в най-негативния си потенциал Vervain я прави. Винаги готов да води дебати и да ти вади нови и нови аргументи, за да убеди онези, които не искат дори да го чуят. Странно е, но Vervain го прави – напълно възможно е след като ти разказвал разпалено за най-фантастичния релаксиращ метод месец по-късно да го срещнеш и той все така ентусиазирано, страстно и разпалено да ти обяснява каква невероятно изумителна шкурка за лечение на акне е открита и ти непременно трябва да я пробваш.

Чудя се.
Колебая се.
Не съм сигурен.
Не мога да взема решение.
Знам си, че нищо хубаво не ме очаква.
Всичко е толкова безсмислено.
Нищо не може да се промени.
Кажи ми кое е по-добре.
На мое място какво би направил?
Търся експертно мнение.

Колко пъти сме го мислили? Колко често сме спирали дотук, защото не знаем, не можем, нямаме решителност или нещо друго ни липсва, за да продължим.
За някои вземането на решение е детска игра. Но тук, в тази група, сме се събрали другите – тези, за които всяко решение може да изглежда правилно, а може да изглежда грешно. С отделни нюанси в различните индивиди и цветята, които живеят в тях – в тази група колебанията и чуденето, обезсърчението и изтощението са много.

Като невъзможността да реша синята или жълтата блуза да си облека днес, с Мария или със Даниела да изляза, на море или на планина да почивам, салата с домати и краставици или със зеле и моркови да хапна набързо – двоумението на Sclerantus може да бъде епично и да продължи с месеци, а за някои неща – с години.

Или пък ситуацията на Cerato: за да съм напълно сигурна ще питам Ани тя какво би направила на мое място. Ани каза, че ще постъпи така, за нея може да е добре, но аз продължавам да се чудя - като че ли за мен не е съвсем правилно това. Ще коментирам и с няколко други приятели и тогава ще си помисля.
Често събира 20 мнения, 19 от тях казват не, но Cerato прави обратното (защото точно тяхното НЕ е потвърдило решението за ДА – звучи странно, но е факт за много хора). Или пък друг сценарий – щом повечето хора казват този вариант, него ще направя – само, за да открият няколко седмици по-късно, че първоначалното ми решение е било по-правилно. Знаете ли колко хора живеят в този ад? Аз лично познавам доста.

А какво да кажем за онези талантливи, способни, умни хора, които имат огромна потребност от Wild Oat? Тяхното колебание е свързано с Какво да правя, искам нещо стойностно да оставя след себе си. Започват едно, второ, трето – всяко едно от тях им се удава, справят се чудесно, много хора им ръкопляскат и точно тогава, когато би трябвало от пашкула да излезе прекрасна пеперуда – те правят завой и се впускат в следващото поприще. Светът е пълен с нереализирани Стоичков, Джон Атанасов, Айнщайн, Шекспир, Елвис... – само защото, не са били достатъчно сигурни, че футбола, математиката, физиката, литературата, музиката – това е „моето нещо”, това искам да правя. Не са били достатъчно фокусирани в правенето на чудото и то не се е случило. Къде ли щеше да е светът днес, как ли щеше да изглежда, ако бяха „избистрили” погледа си?

Наскоро се видях с приятелка от детските години, с която не се бях виждала доста време. Спомнях си, че на предишната ни среща беше много щастлива, защото беше започнала работа, която „е точно за мен – ще общувам с много хора”. Затова и веднага попитах Как е работата, очаквайки очите ѝ да грейнат, но вместо това: „Ежедневието ми е толкова еднообразно! Всеки Божи ден правя едно и също – ставам, обличам се, отивам на работа, отговарям на тонове мейли, говоря с хиляди хора, правя милиони справки, таблици, графики... Всеки следващ ден си прилича с предишния, това просто ме убива. Всяка сутрин ставам с усилие на волята, изтощена само от мисълта за това, което ме очаква още преди да го започна. Къде отиде времето, когато си казвах, че си обичам работата, къде отиде ентусиазмът ми?”. Изпълни ме приятното чувство, че мога да помогна на стар приятел, защото историята, която чух беше чудесен пример за Hornbeam, а аз вече се бях убедила в мощната сила на цветотерапията на д-р Бах.

Всеки път когато се срещна с Gentain ми става мъчно. Тези хора не знаят, че само малко им трябва, за да се преборят с трудностите си - може би 1 месец с комбинация, в която присъства това малко лилаво цветенце и светът ще придобие малко по-цветен вид. Тъжни, песимистични, не вярват на нищо и никой, НАЙ-ВЕЧЕ - загубили са вяра в себе си. "Ето, не си взех изпита за шофьорска книжка, какъв смисъл има да се явявам втори път". "Не ме взеха на това работно място, защо да кандидатствам другаде - никъде няма да ме вземат". "От цяла седмица съм на диета, а не съм свалила почти нищо - сигурно трябва да се откажа".
За този, който наблюдава отстрани е ОЧЕВИДНО, че тези неуспехи са дребни и не заслужават да им се отделя толкова много внимание, по всяка вероятност следващия опит ще е успешен, но не и за Gentain.

Мъката и безнадеждността на Gorse, макар да са основателни (породени от тревожни или трагични действителни факти от живота) също биха могли да бъдат преодолени. Защото животът продължава, без значение дали ние участваме в него или не. Независимо дали боли от загубата на здраве, близък... щом сме останали живи значи имаме значение за живота и не може да се предаваме. Най-лесно може да бъде описан ефектът на цветето Gorse като „слънце в бутилка” – връща оптимизма, слънцето, стопля кръвта във вените и човек се чувства отново жив и пълен.

КОЕ Е ЦВЕТЕТО, което съответства на моята несигурност, нерешителност, песимизъм? Възможно ли е да бъдат преодолени? Мога ли да продължа напред?

Всеки от тези въпроси има отговор.

Ирена Хаджиева, 0888238625

Защо боледуваме? Това е въпросът, който тревожи всички ни – пациентите и нас, техните терапевти!

Интуитивно разбираме, че ако намерим Отговора на този въпрос, ще ни остане съвсем малко до откриването на истинското излекуване на болестите, измъчващи хората. Най-разпространеното мнение и виждане по въпроса е, че всички болестотворни фактори се намират в околната среда, извън човешкото тяло:

- вируси, бактерии или други микроорганизми;

- токсини;

- излъчващи смъртоносна радиация частици;

- чужди белтъци от растителен, минерален, животински произход;

- химични вещества, изнамерени по някакъв повод от човека (пестициди, синтетични лекарства и хормони, консерванти, овкусители, оцветители на храни и прочее).

За съжаление това знание ни води единствено до сегашната здравна реалност:

- болестите не се лекуват, а само се поддържат в някакви граници (наречено диспансеризация);

- приемане до края на живота ни на някакви химични лекарства (за високо кръвно налягане, за диабет, за недостатъчно функциониране на някоя жлеза, за мигрена, за епилепсия, за гастрит, за алергия, за астма...);

- болестите са все по-нараняващи и разрушаващи телата ни и настъпват във все по-ранна възраст;

- все по-рядко срещане на здрав човек;

- разпространение на нелечими нови (всъщност стари) заболявания (СПИН, метаболитен синдром, затлъстяване, остеопороза, рак)...

Всеки човек разбира, че тази парадигма на „външни фактори ме разболяха” е безполезна. Израз на новото мислене на хората за болестите и здравето са изострено внимание към хранителните добавки, към имуностимулиращи вещества от естествен произход и прочее, на нов поглед към произхода на заболяванията. А голяма част от истината за причинителите на болестите отдавна е разкрита!

Концепцията за ПНЕИ оста:

Никой вече не може да отрече факта, че единствената причина един човек да е здрав е функционирането на имунната му система! Имунитетът решава кога ще се разболеем, къде (кой орган и тъкан) ще се прояви болестта, как ще протече заболяването и възстановяването от него (с какви усложнения и динамика), за колко време заболяването ще се развива в тялото и прочее. По простата причина, че всички ние сме подложени на въздействието на околната среда, всички бактерии и други микроорганизми постоянно циркулират и са винаги вътре в телата ни (нали не живеем в скафандри). Не е възможно вчера да сме били здрави, а днес болни, защото днес сме се заразили с някой микроб. Та нали микробите постоянно са в нас! Ние не живеем в изолирана среда, със специални изолационни врати, стени, прозорци, дрехи, маски... И микроорганизмите и всички останали външни агенти постоянно се намират в контакт с нас, но ние не сме болни постоянно! Да вземем дори заразните заболявания – хепатит, СПИН, грип, шарки... Дори при тези заболявания не всички хора, които са били в контакт с причинителя се разболяват, а дори и да го направят – те не боледуват с еднакви симптоми, по едно и също време, с еднакъв изход от болестта и прочее. Това е заради Имунитета – той е различен в различните хора и по различен начин осъществява защитната си функция. Ако разберем тази твърде сложна система от имунни клетки, антитела, взаимодействия... може би ще намерим начин как да се погрижим за здравето си и това на нашите любими хора.

Но животът е толкова важен, че Имунитетът не работи изолирано, а е под стриктния контрол на по-висша система, по-сложна, по-важна от него. Това е хормоналната система! Отдавна се знае, че имунните клетки се „раждат” от костния мозък, но „плувайки” в течностите на тялото се „настаняват” в различни органи и тъкани и там, под въздействието на хормоните, се специализират и стават истински работещи имунни клетки. Хормоните моделират и специализират имунните клетки. Ето защо, ако имаме налице хормонално заболяване (хипо-хипертиреоидизъм, диабет, хипер-хипоестрогенемия или друго) или проблеми с хормоналния баланс (затлъстяване, латентен диабет, менструални проблеми при жените и прочее) няма как да имаме добре функциониращ имунитет. Защото хормоните могат да се разделят на: големи (произвеждани от жлезите с вътрешна секреция, ендокринни – щитовидна, яйчници, надбъбречна, панкреас, хипофиза...) и малки (произвеждани от всеки един орган, локални). И всички те се намират в изключително сложни и интимни взаимновлияещи си постоянни взаимодействия. Ако дори само едно хормонално вещество бъде нарушено – то ще повлече след себе си разстройване на цялостната хормонална мрежа. Това означава, че всички ние трябва много зорко да бдим над сложните хормонални процеси в тялото ни (и на хората, които обичаме).

Но и това не е достатъчно, за да се гарантира съществуването на човешкото същество! Затова в природата контролиращите механизми са още по-усложнени. С най-сложната и йерархично най-високо стоящата система – нервната. Тя е изградена от много отдели и части, но опростено можем да ги наречем така:

- периферна (това са нервните влакна, които достигат до всеки орган-тъкан-клетка и осъществяват провеждането на импулси ОТ (от органите към нервната система и мозъка) и КЪМ (от нервната система и мозъка към органите и тъканите) тези органи и тъкани. Тези нервни влакна осъществяват няколко функции – сетивна (провеждат усещания), трофична (чрез своите нервни импулси синхронизират и осигуряват изхранващите процеси на обектите) и моторни (движат структурите, до които достигат).

- вегетативна. Това е системата от симпатикусови и парасимпатикусови нервни структури. Т.нар. автономна нервна система, защото работи чрез свои собствени саморегулиращи се начини. Тя има регулираща функция – стимулира (симпатикусовата) и подтиска (парасимпатикусовата) функционирането на различните клетки като се грижи всичко да е в баланс. И двете нервни „части” работят в синхрон и взаимно се контролират като всички техни ефекти са в името на нормалната работа и живот на организма.

- централна нервна система. Това е мозъкът с неговите подкорие и мозъчна кора. Там са всички висши дейности, които ни правят хора: емоции, памет, сън, инстинкти, познавателна дейности и ум...

Всички части на нервната система имат една едничка цел – регулация и промени, които да адаптират по най-адекватния начин целия организъм, всичките му аспекти, към средата. В частност нервната система контролира и синхронизира според нуждите хормоналната система, която координира имунните структури и клетки!

С други думи сложността на Психо-Нервно-Ендокринно-Имунната ос (ПНЕИ ос) не може да се обхване от нашето съзнание. И ние, хората, почти нищо не знаем за нея, освен че съществува! Всички процеси, които стават в нея, определят нашия живот: растеж, стареене, възстановяване, даване на поколение, адаптация, здраве и болест... всичко. Тя представлява всъщност нашето тяло, нашият организъм. Това знание променя всичко – че всъщност причината за болестите е вътрешна. Винаги е вътрешна (разбира се, без да се вземат в предвид екстремни катаклизми и брутални условия на живот)!

Щом здравето ни зависи от нашия организъм, къде се намират факторите на външната среда?

Те са около нас и провокират нашите възможности за адаптация. Ако ПНЕИ оста работи в синхрон и баланс, ние живеем добре и здрави в средата си. Тази ос реагира на промените в средата – като най-важните промени са в най-висшата й част: психо-емоционалната! Изводът е толкова тривиален, че ние възкликваме „ами то се знае отдавна” – а именно, че всяко заболяване започва от психо-емоционалната част („на нервна почва”) от тази сърцевина на организма (ПНЕИ оста).

Как става това?

Ето как: някаква промяна (силна, интензивна) в средата ни предизвиква психо-емоционална (силна, интензивна) реакция. В резултат на това нервните импулси предизвикват промени в хормоналната ни система, което се отразява драстично върху функционирането на имунитета ни, след което следват симптомите и заболяването!

Конкретно: детето ни започва да ходи на детска градина. То там е само, чувства се изоставено, заобиколено е от страшни неща, чужди хора, непознати предмети. Силното психично напрежение води до изхвърляне в тялото на хормоните на стреса. Те променят драматично функционирането на имунната му система. Следва ангина!

По-конкретно: изпитваме силна уплаха (подгонва ни куче, чувстваме се сами и ужасени от всичко около нас, инцидент с автомобила...). Хормоните на страха (кортизон) рязко покачват нивата си в тялото. Те водят до увеличаване рязко на кръвното налягане, ускоряване на метаболитните процеси, съдов спазъм, дисбаланс на имунните клетки, бактериите във вътрешността на тялото ни не се контролират добре от имунната система и някъде (гърлото?) се размножават прекалено. Реагира гърлото ни със зачервяване, болка, парене, оток поради възпалителната реакция на тялото ни да се защити от това прекомерно бактериално размножаване. Заедно с високата температура идват общата отпадналост и болките в мускулите. Диагнозата е фарингит.

Естествено следва въпросът: защо точно гърлото (стомахът, яйчниците, ставите...) ни се разболява, защо точно този орган реагира на всичко това! Тук ще ни послужи старото ни знание: за наследствеността.

Всеки човек идва със запечатани в гените му модели: на поведение, на структура на тялото, на речта, на жестовете, на цвета на очите и косата, на хормонален баланс, на имунна функция... Всички модели са от поколенията ни зад нас! Ето защо при дисбаланс на ПНЕИ оста реагира точно определен орган и по точно определен начин – където има наследствена слабост! Затова под „наследственост” трябва да разбираме цялостния модел на болестна склонност – например моделът е „жлезите ни реагират с хронично възпаление” – панкреас при диабет, щитовидна жлеза при тиреоидит, млечна жлеза при мастит, стомах при гастрит..., защото тези органи са жлези! А не просто диагнозата = наследствеността: моят родител е боледувал от диабет, значи наследствената ми слабост е възможността да развия диабет! Ето защо може диагнозата да е различна (на моите родители и при мен), но същността на болестният процес да е еднаква! Трябва да се търси модела на заболяванията, а не конкретните диагнози, за да се определи наследствената слабост!

Ако съществува терапевтичен метод, който може да обедини всички тези знания и има средства, чрез които да синхронизира дисбаланса на ПНЕИ оста на болния човек – излекуването ще е въпрос на време! Затова не може лечението да дойде отвън: чрез химично синтетично лекарство като таблетка, мазило, инжекция, чрез отстраняване хирургично на орган, чрез въздействие само върху болния орган... Защото болестта е вътре в организма и засяга ПНЕИ оста, а не в гърлото, стомахът или яйчниците. Болните органи само са понесли последствията! Ето защо ако премахнем тумора, гнойната сливица, увредената става ние няма да излекуваме човека – болестта (увредата в ПНЕИ оста) ще се насочи към друг орган. Това е обяснението на усложненията на болестите, на появата на метастази след операция на тумора, на честите едни и същи боледувания на човек (постоянни или хронични ангини, постоянни или рецидивиращи артрити, постоянни или рецидивиращи алергични пристъпи...). Защото не е решен болестният проблем, който касае вътрешността на организма!

Истинските терапевтични методи винаги са холистични! Те анализират едновременно в цялата сложност всички аспекти на ПНЕИ оста. Този е единственият начин да се постигне истинско виждане за болестта и оттам да се подготви методология за лечение, а не просто за въздействие върху болния орган, който е крайният резултат от болестта, а не причината!

Хомеопатията е една от най-успешните в тези мероприятия. Тя е метод, който може да оцени по научен път всички промени в ПНЕИ оста и според медицинската парадигма да фиксира проблема. Ако болестта е необратима, излекуването е пълно и трайно! Цветотерапията на д-р Бах също е мощен метод, който може да обработи най-висшите части на оста и оттам да върне синхрона във функционирането на контролиращите механизми и болестта. Много малко психотерапевтични методи (поведенческа терапия, психология) могат да накарат пациента да самоинициира излекуване, но има и такива (метод на Хосе Силва, НЛП, ТЕО, Семейни констелации и други).

Времето на химичната и хирургичната медицина отминават! Те са нужни – когато болестта е здраво вкоренена в тялото, когато не може да бъде върнат баланса, когато тялото е дълбоко и необратимо наранено и няма ресурси, чрез които да се възстанови! Но ако правилно разбираме болестта и причината за нея няма да стигаме до тях!

Кой ли не е преживявал в детските си нощи страшни моменти? Всеки помни и до днес как се е страхувал да угаси лампата. Как е очаквал да го чуят като вика или пък е отивал в спалнята на родителите си подлуден от ужасиите, които рисува въображението му. Как не е искал да изхвърли кофата за боклук вечерта, защото някой ще го открадне или нарани...

„От какво те е страх? От тъмното! Защо, какво има там? Не знам, но е страшно, може ли да останеш с мен, защото ме е страх сама”. Когато дъщеря ми беше на 3 години решихме, че е достатъчно голяма, за да я отделим в собствената ѝ стая. Но тя всяка нощ прекосяваше 5-метровия тъмен коридор, стискайки Кучето за кураж. Поглеждаше ме с големите си кафяви очи, които ставаха кръгли, когато се страхуваше и ме молеше да остане при нас. Страхът ѝ беше толкова мощен, че 3 седмици по-късно капитулирахме пред него и върнахме обратно леглото ѝ в нашата стая – в очакване на по-добър момент.

Мислех си, че с момче нещата ще са различни, но всичко беше същото, защото за страха полът не съществува.

И защо да се ограничаваме само до детските дни?

Страхът от неизвестното бъдеще, от неясното служебно положение, от финансова катастрофа, от крадци, от болести на най-близките – това е все същият страх, породил се в детската душа, само че възрастният човек се е научил да го контролира дотолкова, че да не го показва пред другите.

По времето на д-р Бах са съществували болести като чума и коклюш, а днес – СПИН и рак. Страхът от едните заболявания е еднакъв като този от другите. Точно затова неговата терапевтична система действа с еднаква сила днес, както и тогава – със същите цветя.

В групата СТРАХ влизат 5 цветя – Aspen, Cherry Plum, Mimulus, Rock Rose и Red Chestnut. Всяко едно от тези цветя се отнасят до различен вид страх – нещо неназоваемо, ще загубя самоконтрола си, нещо познато, шок и ужас, страх за близките.

Поставим ли цветето, от което имаме нужда в личната комбинация – този страх намалява до поносима степен и можем да продължим живота си без той да ни ограничава. В същото време ако нас не ни е страх от куче, а пък в комбинацията ни присъства Mimulus (цветето на страхът, източникът на който може да бъде точно посочен, например куче) – ние няма да започнем да се страхуваме от куче. Тоест няма как да добия нещо, което го няма в мен по начало.

Точно както няма да съм безчувствен към проблемите на близките ми ако съм си взел Red Chestnut. Но ще мога да ги оставя да живеят живота си без да съм в непрекъснат контакт с тях, изпълнена с тревога, която несъмнено предавам и на тях (или пък им досаждам с нея). Няма да изисквам от 15-годишното ми дете да ми се обажда по телефона щом пристигне в училище и щом тръгне от там „заради мен, не заради нея, за да съм сигурна какво става с нея”. Въображението ми ще се успокои и няма да рисува драматични събития всеки път, когато закъснее с 5 минути.

Един от първите интересни случаи, които ми демонстрираха лечебната сила на цветята беше случаят на момче, което беше с нощно напикаване на 8 години. Детето нямаше никакво физическо заболяване, което да обяснява напикаването. Родителите се обърнаха към мен, защото бяха чули, че цветята на д-р Бах въздействат върху емоциите, а той всяка нощ пищял ужасен и им отнемало доста усилия да го успокоят. Толкова огромен бил страхът му, че не можел да разкаже какво е сънувал, а ако все пак се опитвал – изпадал отново в същия ужас, докато разказвал невъзможни и несъществуващи истории. Често се случвало да ги гледа невиждащо и очевидно все още там – в кошмарния сън. Самите родители изпадали в паника, докато се опитвали да го успокоят – което нерядко им отнемало 20-30 минути. Описваха ми страшна картина – очите огромни, зениците колкото ирисите, „дори бялото на очите му става тъмно”. Казвали му, че си е в леглото, че мама и тати го гушкат, а той ги питал „Как да се убедя, че е вярно? Едно чудовище е налапало главата на мама, знаеш ли колко много я боли?”

Направихме комбинация на детето, която трябваше да взема 4 пъти на ден по 4 капки. Понеже детето ходеше вече на училище – правихме приемите един сутрин и останалите 3 – след училище. Месец по-късно момчето спеше спокойно, сам в неговата стая, а мокрите нощи останаха в миналото. Сънува кошмари с честотата, с която сънуват и другите, но не ги преживява така драматично както преди това.

Цветотерапията на д-р Бах няма претенциите да лекува заболяванията по начинът, по който го прави конвенционалната медицина или хомеопатията.

Конвенционалната медицина смята, че има външен фактор, който е причина за болестта – простудили сме се, преуморили сме се, заразили сме се, има генетичен момент...

Хомеопатията – напротив, смята, че причината за болестта ВИНАГИ е вътрешна. Хомеопатите твърдо вярват, че болестта следва ПНЕИ-оста (психо-нервно-еднокринно-имунна ос). Човекът със здрав имунитет няма да се разболее, без значение колко е изложен на студ, умора, патологични микроорганизми. А имунитетът зависи от предните 3 букви в оста – психика и нервно-ендокринна система.

С цветята на д-р Бах въздействаме върху емоциите (психика) и така по един елегантен и мек начин влияем върху цялостното здравословно състояние на човека.

„... личност без конфликт е имунизиран от болести”

 Heal Thyself - Излекувай себе си – книгата, написана от д-р Бах, в която е обяснена цялата философия на неговата терапия

 Ирена Хаджиева, 0888238625, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Когато открих чудото – хомеопатия, тя се превърна в светлината на моя живот. А тази светлина Вие д-р Хаджиев раздавате щедро на нас – вашите пациенти.

Ето защо в Световната седмица на хомеопатията искам да изразя БЛАГОДАРНОСТТА си КЪМ ВАС ДОКТОРЕ! Много трудно мога да изброя всичко, което вие ми дадохте чрез хомеопатията. Но все пак ще се опитам да намеря най- точните думи – здраве и вяра. Вяра в себе си и в силите на моето тяло, ум и дух, вяра в живота, вяра, че по – доброто предстои.През 2011 г. във вашия кабинет ме доведоха много проблеми – псориазис, липса на енергия, безсъние, депресия, страхове, проблем със щитовидната жлеза. Традиционната медицина не предлагаше никакво решение, никакво избавление. След всеки преглед отново ми бяха предписвани силни и скъпи лекарства и когато питах – докога ще се повтарят нещата, докторите се усмихваха и казваха „Цял живот ще ги имаш”!
Направо не повярвах на ушите си! Бях ужасена и се възпротивих до дън душа, както се казва! Вече бях чувала за хомеопатията и реших да опитам!

В този изключително тежък за мен момент Вие, Докторе, се превърнахте в моята надежда. С вашите задълбочени знания, с вашия опит, с вашето желание, постоянство и готовност винаги да сте на разположение за нас – вашите пациенти – Вие ме поведохте към новия път в моя живот! Пътят на здравето!

Помогнахте ми да намеря причините за състоянието си и освен, че ми показахте къде да ги търся, вие ми дадохте и отговора как да ги преодолея, за да намеря себе си отново!

Изпълнена с преклонение и удивление пред невероятната ви способност да ни дарявате чудесата на хомеопатията, искам единствено да кажа „ДОКТОРЕ! БЛАГОДАРЯ ВИ!”Благодаря Ви, че винаги сте на разположение! Благодаря Ви, че винаги знаете кое е правилното лекарство! Благодаря Ви за търпението! Благодаря Ви за изключителните ви знания и съвети! Благодаря Ви затова, че успявате да лекувате със сърцето си, че успявате да ни вдъхнете увереност и спокойствие, че успешно съчетавате многобройните си ангажименти и то НЕ за сметка на пациентите си, на които винаги отделяте нужното време и внимание и като истински психолог успявате да усетите проблема и че винаги успявате да назначите най – адекватното лечение!

Докторе, аз съм убедена, че това е вашето призвание, защото за да бъдеш изключителен хомеопат, е необходимо преди всичко да си човек с изключително богата душевност! А вие сте точно такъв – ЧОВЕК!БЛАГОДАРЯ ВИ!

С най – добри пожелания: Ирина Чоранова, град Белене

Първата ми среща с д-р Хаджиев, беше преди 12 години.
След година и половина лутане от лекар на лекар и от кабинет на кабинет, и с все по-болният ми 3 годишен син се озовахме и в Свищов.След срещата и прегледа при д-р Хаджиев бях много объркана, всичко за което ми говори той беше абсолютно различно от това на което бях научена и живяла години наред. След една безсънна нощ в размисли какво да направя взех най-трудното, но се оказа впоследствие и най-правилно решение в моя живот.Това решение промени живота не само на синът ми, но и моя и на цялото ми семейство. Доверихме се на д-р Хаджиев и започнахме да лекуваме малкото ми момченце, което беше анемично и с подтиснат имунитет от "кофите" изпити лекарства и антибиотици.В началото беше много трудно, защото аз нямах никакви познания в областа на тази медицина, но д-р Хаджиев беше винаги насреща, даже когато се обаждах за да му съобщя с ужас, че детето ми е с хрема. Сещайки се сега за това ми е смешно, но тогава не мислех така.
Д-р Хаджиев е човека, който ме научи да живея в мир със себе си.Научи ме, че е нормално човек да е хремав, да кашля, да има температура, защото това са естествени защитни функции на един здрав организъм, организъм, който се бори. Научи ме също така, да не се страхувам, когато около децата ми има болни деца, защото моето ще се разболее, ако има причина, а не защото някой друг е болен.
Няма думи, които да са достатъчно силни да изразя огромната си благодарност към този човек.
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ ДОКТОРЕ!БЛАГОДАРЯ за отзивчивостта, за добротата и търпението през всичките тези 12 години. Вие сте не само наш лекар, а незаменим приятел.
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Таня Васкова, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Научих за д-р Хаджиев през 2007 г. - беше последната ми надежда да намеря изход от вече 4 години продължилата ми болест на пикочните пътища.Дори и операция в престижна болница в Австрия не разреши моя проблем и ежемесечно бях на антибиотици. Пътят, по който бях поела, определено водеше към една дълбока пропаст. Беше въпрос на време.