Мнения клиенти

  • Новият път в моя живот! Пътят на здравето!
    Когато открих чудото – хомеопатия, тя се превърна в светлината на моя живот. А тази светлина Вие д-р Хаджиев раздавате щедро на нас – вашите пациенти. Ето защо в Световната…
  • Моят начин да кажа: Благодаря!
    Когато реших, че искам да напиша няколко реда като обратна връзка за това, което прави д-р Хаджиев, една вълна от стъписване ме обля. Мога ли да го направя? Мога ли…
    Продължава...
Вижте всички мнения
Вие сте тук:Начало>Подкатегории>Подкатегории
 

Чудя се.
Колебая се.
Не съм сигурен.
Не мога да взема решение.
Знам си, че нищо хубаво не ме очаква.
Всичко е толкова безсмислено.
Нищо не може да се промени.
Кажи ми кое е по-добре.
На мое място какво би направил?
Търся експертно мнение.

 

Колко пъти сме го мислили? Колко често сме спирали дотук, защото не знаем, не можем, нямаме решителност или нещо друго ни липсва, за да продължим.
За някои вземането на решение е детска игра. Но тук, в тази група, сме се събрали другите – тези, за които всяко решение може да изглежда правилно, а може да изглежда грешно. С отделни нюанси в различните индивиди и цветята, които живеят в тях – в тази група колебанията и чуденето, обезсърчението и изтощението са много.

 

Като невъзможността да реша синята или жълтата блуза да си облека днес, с Мария или със Даниела да изляза, на море или на планина да почивам, салата с домати и краставици или със зеле и моркови да хапна набързо – двоумението на Sclerantus може да бъде епично и да продължи с месеци, а за някои неща – с години.

 

Или пък ситуацията на Cerato: за да съм напълно сигурна ще питам Ани тя какво би направила на мое място. Ани каза, че ще постъпи така, за нея може да е добре, но аз продължавам да се чудя - като че ли за мен не е съвсем правилно това. Ще коментирам и с няколко други приятели и тогава ще си помисля.
Често събира 20 мнения, 19 от тях казват не, но Cerato прави обратното (защото точно тяхното НЕ е потвърдило решението за ДА – звучи странно, но е факт за много хора). Или пък друг сценарий – щом повечето хора казват този вариант, него ще направя – само, за да открият няколко седмици по-късно, че първоначалното ми решение е било по-правилно. Знаете ли колко хора живеят в този ад? Аз лично познавам доста.

 

А какво да кажем за онези талантливи, способни, умни хора, които имат огромна потребност от Wild Oat? Тяхното колебание е свързано с Какво да правя, искам нещо стойностно да оставя след себе си. Започват едно, второ, трето – всяко едно от тях им се удава, справят се чудесно, много хора им ръкопляскат и точно тогава, когато би трябвало от пашкула да излезе прекрасна пеперуда – те правят завой и се впускат в следващото поприще. Светът е пълен с нереализирани Стоичков, Джон Атанасов, Айнщайн, Шекспир, Елвис... – само защото, не са били достатъчно сигурни, че футбола, математиката, физиката, литературата, музиката – това е „моето нещо”, това искам да правя. Не са били достатъчно фокусирани в правенето на чудото и то не се е случило. Къде ли щеше да е светът днес, как ли щеше да изглежда, ако бяха „избистрили” погледа си?

 

Наскоро се видях с приятелка от детските години, с която не се бях виждала доста време. Спомнях си, че на предишната ни среща беше много щастлива, защото беше започнала работа, която „е точно за мен – ще общувам с много хора”. Затова и веднага попитах Как е работата, очаквайки очите ѝ да грейнат, но вместо това: „Ежедневието ми е толкова еднообразно! Всеки Божи ден правя едно и също – ставам, обличам се, отивам на работа, отговарям на тонове мейли, говоря с хиляди хора, правя милиони справки, таблици, графики... Всеки следващ ден си прилича с предишния, това просто ме убива. Всяка сутрин ставам с усилие на волята, изтощена само от мисълта за това, което ме очаква още преди да го започна. Къде отиде времето, когато си казвах, че си обичам работата, къде отиде ентусиазмът ми?”. Изпълни ме приятното чувство, че мога да помогна на стар приятел, защото историята, която чух беше чудесен пример за Hornbeam, а аз вече се бях убедила в мощната сила на цветотерапията на д-р Бах.

 

Всеки път когато се срещна с Gentain ми става мъчно. Тези хора не знаят, че само малко им трябва, за да се преборят с трудностите си - може би 1 месец с комбинация, в която присъства това малко лилаво цветенце и светът ще придобие малко по-цветен вид. Тъжни, песимистични, не вярват на нищо и никой, НАЙ-ВЕЧЕ - загубили са вяра в себе си. "Ето, не си взех изпита за шофьорска книжка, какъв смисъл има да се явявам втори път". "Не ме взеха на това работно място, защо да кандидатствам другаде - никъде няма да ме вземат". "От цяла седмица съм на диета, а не съм свалила почти нищо - сигурно трябва да се откажа".
За този, който наблюдава отстрани е ОЧЕВИДНО, че тези неуспехи са дребни и не заслужават да им се отделя толкова много внимание, по всяка вероятност следващия опит ще е успешен, но не и за Gentain.

 

Мъката и безнадеждността на Gorse, макар да са основателни (породени от тревожни или трагични действителни факти от живота) също биха могли да бъдат преодолени. Защото животът продължава, без значение дали ние участваме в него или не. Независимо дали боли от загубата на здраве, близък... щом сме останали живи значи имаме значение за живота и не може да се предаваме. Най-лесно може да бъде описан ефектът на цветето Gorse като „слънце в бутилка” – връща оптимизма, слънцето, стопля кръвта във вените и човек се чувства отново жив и пълен.

 

КОЕ Е ЦВЕТЕТО, което съответства на моята несигурност, нерешителност, песимизъм? Възможно ли е да бъдат преодолени? Мога ли да продължа напред?

Всеки от тези въпроси има отговор.

Ирена Хаджиева, 0888238625

 



Защо боледуваме? Това е въпросът, който тревожи всички ни – пациентите и нас, техните терапевти!

Интуитивно разбираме, че ако намерим Отговора на този въпрос, ще ни остане съвсем малко до откриването на истинското излекуване на болестите, измъчващи хората. Най-разпространеното мнение и виждане по въпроса е, че всички болестотворни фактори се намират в околната среда, извън човешкото тяло:

- вируси, бактерии или други микроорганизми;

- токсини;

- излъчващи смъртоносна радиация частици;

- чужди белтъци от растителен, минерален, животински произход;

- химични вещества, изнамерени по някакъв повод от човека (пестициди, синтетични лекарства и хормони, консерванти, овкусители, оцветители на храни и прочее).

За съжаление това знание ни води единствено до сегашната здравна реалност:

- болестите не се лекуват, а само се поддържат в някакви граници (наречено диспансеризация);

- приемане до края на живота ни на някакви химични лекарства (за високо кръвно налягане, за диабет, за недостатъчно функциониране на някоя жлеза, за мигрена, за епилепсия, за гастрит, за алергия, за астма...);

- болестите са все по-нараняващи и разрушаващи телата ни и настъпват във все по-ранна възраст;

- все по-рядко срещане на здрав човек;

- разпространение на нелечими нови (всъщност стари) заболявания (СПИН, метаболитен синдром, затлъстяване, остеопороза, рак)...

Всеки човек разбира, че тази парадигма на „външни фактори ме разболяха” е безполезна. Израз на новото мислене на хората за болестите и здравето са изострено внимание към хранителните добавки, към имуностимулиращи вещества от естествен произход и прочее, на нов поглед към произхода на заболяванията. А голяма част от истината за причинителите на болестите отдавна е разкрита!

 

Концепцията за ПНЕИ оста:

 

Никой вече не може да отрече факта, че единствената причина един човек да е здрав е функционирането на имунната му система! Имунитетът решава кога ще се разболеем, къде (кой орган и тъкан) ще се прояви болестта, как ще протече заболяването и възстановяването от него (с какви усложнения и динамика), за колко време заболяването ще се развива в тялото и прочее. По простата причина, че всички ние сме подложени на въздействието на околната среда, всички бактерии и други микроорганизми постоянно циркулират и са винаги вътре в телата ни (нали не живеем в скафандри). Не е възможно вчера да сме били здрави, а днес болни, защото днес сме се заразили с някой микроб. Та нали микробите постоянно са в нас! Ние не живеем в изолирана среда, със специални изолационни врати, стени, прозорци, дрехи, маски... И микроорганизмите и всички останали външни агенти постоянно се намират в контакт с нас, но ние не сме болни постоянно! Да вземем дори заразните заболявания – хепатит, СПИН, грип, шарки... Дори при тези заболявания не всички хора, които са били в контакт с причинителя се разболяват, а дори и да го направят – те не боледуват с еднакви симптоми, по едно и също време, с еднакъв изход от болестта и прочее. Това е заради Имунитета – той е различен в различните хора и по различен начин осъществява защитната си функция. Ако разберем тази твърде сложна система от имунни клетки, антитела, взаимодействия... може би ще намерим начин как да се погрижим за здравето си и това на нашите любими хора.

Но животът е толкова важен, че Имунитетът не работи изолирано, а е под стриктния контрол на по-висша система, по-сложна, по-важна от него. Това е хормоналната система! Отдавна се знае, че имунните клетки се „раждат” от костния мозък, но „плувайки” в течностите на тялото се „настаняват” в различни органи и тъкани и там, под въздействието на хормоните, се специализират и стават истински работещи имунни клетки. Хормоните моделират и специализират имунните клетки. Ето защо, ако имаме налице хормонално заболяване (хипо-хипертиреоидизъм, диабет, хипер-хипоестрогенемия или друго) или проблеми с хормоналния баланс (затлъстяване, латентен диабет, менструални проблеми при жените и прочее) няма как да имаме добре функциониращ имунитет. Защото хормоните могат да се разделят на: големи (произвеждани от жлезите с вътрешна секреция, ендокринни – щитовидна, яйчници, надбъбречна, панкреас, хипофиза...) и малки (произвеждани от всеки един орган, локални). И всички те се намират в изключително сложни и интимни взаимновлияещи си постоянни взаимодействия. Ако дори само едно хормонално вещество бъде нарушено – то ще повлече след себе си разстройване на цялостната хормонална мрежа. Това означава, че всички ние трябва много зорко да бдим над сложните хормонални процеси в тялото ни (и на хората, които обичаме).

Но и това не е достатъчно, за да се гарантира съществуването на човешкото същество! Затова в природата контролиращите механизми са още по-усложнени. С най-сложната и йерархично най-високо стоящата система – нервната. Тя е изградена от много отдели и части, но опростено можем да ги наречем така:

- периферна (това са нервните влакна, които достигат до всеки орган-тъкан-клетка и осъществяват провеждането на импулси ОТ (от органите към нервната система и мозъка) и КЪМ (от нервната система и мозъка към органите и тъканите) тези органи и тъкани. Тези нервни влакна осъществяват няколко функции – сетивна (провеждат усещания), трофична (чрез своите нервни импулси синхронизират и осигуряват изхранващите процеси на обектите) и моторни (движат структурите, до които достигат).

- вегетативна. Това е системата от симпатикусови и парасимпатикусови нервни структури. Т.нар. автономна нервна система, защото работи чрез свои собствени саморегулиращи се начини. Тя има регулираща функция – стимулира (симпатикусовата) и подтиска (парасимпатикусовата) функционирането на различните клетки като се грижи всичко да е в баланс. И двете нервни „части” работят в синхрон и взаимно се контролират като всички техни ефекти са в името на нормалната работа и живот на организма.

- централна нервна система. Това е мозъкът с неговите подкорие и мозъчна кора. Там са всички висши дейности, които ни правят хора: емоции, памет, сън, инстинкти, познавателна дейности и ум...

Всички части на нервната система имат една едничка цел – регулация и промени, които да адаптират по най-адекватния начин целия организъм, всичките му аспекти, към средата. В частност нервната система контролира и синхронизира според нуждите хормоналната система, която координира имунните структури и клетки!

С други думи сложността на Психо-Нервно-Ендокринно-Имунната ос (ПНЕИ ос) не може да се обхване от нашето съзнание. И ние, хората, почти нищо не знаем за нея, освен че съществува! Всички процеси, които стават в нея, определят нашия живот: растеж, стареене, възстановяване, даване на поколение, адаптация, здраве и болест... всичко. Тя представлява всъщност нашето тяло, нашият организъм. Това знание променя всичко – че всъщност причината за болестите е вътрешна. Винаги е вътрешна (разбира се, без да се вземат в предвид екстремни катаклизми и брутални условия на живот)!

Щом здравето ни зависи от нашия организъм, къде се намират факторите на външната среда?

Те са около нас и провокират нашите възможности за адаптация. Ако ПНЕИ оста работи в синхрон и баланс, ние живеем добре и здрави в средата си. Тази ос реагира на промените в средата – като най-важните промени са в най-висшата й част: психо-емоционалната! Изводът е толкова тривиален, че ние възкликваме „ами то се знае отдавна” – а именно, че всяко заболяване започва от психо-емоционалната част („на нервна почва”) от тази сърцевина на организма (ПНЕИ оста).

Как става това?

Ето как: някаква промяна (силна, интензивна) в средата ни предизвиква психо-емоционална (силна, интензивна) реакция. В резултат на това нервните импулси предизвикват промени в хормоналната ни система, което се отразява драстично върху функционирането на имунитета ни, след което следват симптомите и заболяването!

Конкретно: детето ни започва да ходи на детска градина. То там е само, чувства се изоставено, заобиколено е от страшни неща, чужди хора, непознати предмети. Силното психично напрежение води до изхвърляне в тялото на хормоните на стреса. Те променят драматично функционирането на имунната му система. Следва ангина!

По-конкретно: изпитваме силна уплаха (подгонва ни куче, чувстваме се сами и ужасени от всичко около нас, инцидент с автомобила...). Хормоните на страха (кортизон) рязко покачват нивата си в тялото. Те водят до увеличаване рязко на кръвното налягане, ускоряване на метаболитните процеси, съдов спазъм, дисбаланс на имунните клетки, бактериите във вътрешността на тялото ни не се контролират добре от имунната система и някъде (гърлото?) се размножават прекалено. Реагира гърлото ни със зачервяване, болка, парене, оток поради възпалителната реакция на тялото ни да се защити от това прекомерно бактериално размножаване. Заедно с високата температура идват общата отпадналост и болките в мускулите. Диагнозата е фарингит.

Естествено следва въпросът: защо точно гърлото (стомахът, яйчниците, ставите...) ни се разболява, защо точно този орган реагира на всичко това! Тук ще ни послужи старото ни знание: за наследствеността.

Всеки човек идва със запечатани в гените му модели: на поведение, на структура на тялото, на речта, на жестовете, на цвета на очите и косата, на хормонален баланс, на имунна функция... Всички модели са от поколенията ни зад нас! Ето защо при дисбаланс на ПНЕИ оста реагира точно определен орган и по точно определен начин – където има наследствена слабост! Затова под „наследственост” трябва да разбираме цялостния модел на болестна склонност – например моделът е „жлезите ни реагират с хронично възпаление” – панкреас при диабет, щитовидна жлеза при тиреоидит, млечна жлеза при мастит, стомах при гастрит..., защото тези органи са жлези! А не просто диагнозата = наследствеността: моят родител е боледувал от диабет, значи наследствената ми слабост е възможността да развия диабет! Ето защо може диагнозата да е различна (на моите родители и при мен), но същността на болестният процес да е еднаква! Трябва да се търси модела на заболяванията, а не конкретните диагнози, за да се определи наследствената слабост!

Ако съществува терапевтичен метод, който може да обедини всички тези знания и има средства, чрез които да синхронизира дисбаланса на ПНЕИ оста на болния човек – излекуването ще е въпрос на време! Затова не може лечението да дойде отвън: чрез химично синтетично лекарство като таблетка, мазило, инжекция, чрез отстраняване хирургично на орган, чрез въздействие само върху болния орган... Защото болестта е вътре в организма и засяга ПНЕИ оста, а не в гърлото, стомахът или яйчниците. Болните органи само са понесли последствията! Ето защо ако премахнем тумора, гнойната сливица, увредената става ние няма да излекуваме човека – болестта (увредата в ПНЕИ оста) ще се насочи към друг орган. Това е обяснението на усложненията на болестите, на появата на метастази след операция на тумора, на честите едни и същи боледувания на човек (постоянни или хронични ангини, постоянни или рецидивиращи артрити, постоянни или рецидивиращи алергични пристъпи...). Защото не е решен болестният проблем, който касае вътрешността на организма!

Истинските терапевтични методи винаги са холистични! Те анализират едновременно в цялата сложност всички аспекти на ПНЕИ оста. Този е единственият начин да се постигне истинско виждане за болестта и оттам да се подготви методология за лечение, а не просто за въздействие върху болния орган, който е крайният резултат от болестта, а не причината!

Хомеопатията е една от най-успешните в тези мероприятия. Тя е метод, който може да оцени по научен път всички промени в ПНЕИ оста и според медицинската парадигма да фиксира проблема. Ако болестта е необратима, излекуването е пълно и трайно! Цветотерапията на д-р Бах също е мощен метод, който може да обработи най-висшите части на оста и оттам да върне синхрона във функционирането на контролиращите механизми и болестта. Много малко психотерапевтични методи (поведенческа терапия, психология) могат да накарат пациента да самоинициира излекуване, но има и такива (метод на Хосе Силва, НЛП, ТЕО, Семейни констелации и други).

Времето на химичната и хирургичната медицина отминават! Те са нужни – когато болестта е здраво вкоренена в тялото, когато не може да бъде върнат баланса, когато тялото е дълбоко и необратимо наранено и няма ресурси, чрез които да се възстанови! Но ако правилно разбираме болестта и причината за нея няма да стигаме до тях!

Кой ли не е преживявал в детските си нощи страшни моменти? Всеки помни и до днес как се е страхувал да угаси лампата. Как е очаквал да го чуят като вика или пък е отивал в спалнята на родителите си подлуден от ужасиите, които рисува въображението му. Как не е искал да изхвърли кофата за боклук вечерта, защото някой ще го открадне или нарани...

„От какво те е страх? От тъмното! Защо, какво има там? Не знам, но е страшно, може ли да останеш с мен, защото ме е страх сама”. Когато дъщеря ми беше на 3 години решихме, че е достатъчно голяма, за да я отделим в собствената ѝ стая. Но тя всяка нощ прекосяваше 5-метровия тъмен коридор, стискайки Кучето за кураж. Поглеждаше ме с големите си кафяви очи, които ставаха кръгли, когато се страхуваше и ме молеше да остане при нас. Страхът ѝ беше толкова мощен, че 3 седмици по-късно капитулирахме пред него и върнахме обратно леглото ѝ в нашата стая – в очакване на по-добър момент.

Мислех си, че с момче нещата ще са различни, но всичко беше същото, защото за страха полът не съществува.

И защо да се ограничаваме само до детските дни?

Страхът от неизвестното бъдеще, от неясното служебно положение, от финансова катастрофа, от крадци, от болести на най-близките – това е все същият страх, породил се в детската душа, само че възрастният човек се е научил да го контролира дотолкова, че да не го показва пред другите.

По времето на д-р Бах са съществували болести като чума и коклюш, а днес – СПИН и рак. Страхът от едните заболявания е еднакъв като този от другите. Точно затова неговата терапевтична система действа с еднаква сила днес, както и тогава – със същите цветя.

 

В групата СТРАХ влизат 5 цветя – Aspen, Cherry Plum, Mimulus, Rock Rose и Red Chestnut. Всяко едно от тези цветя се отнасят до различен вид страх – нещо неназоваемо, ще загубя самоконтрола си, нещо познато, шок и ужас, страх за близките.

Поставим ли цветето, от което имаме нужда в личната комбинация – този страх намалява до поносима степен и можем да продължим живота си без той да ни ограничава. В същото време ако нас не ни е страх от куче, а пък в комбинацията ни присъства Mimulus (цветето на страхът, източникът на който може да бъде точно посочен, например куче) – ние няма да започнем да се страхуваме от куче. Тоест няма как да добия нещо, което го няма в мен по начало.

Точно както няма да съм безчувствен към проблемите на близките ми ако съм си взел Red Chestnut. Но ще мога да ги оставя да живеят живота си без да съм в непрекъснат контакт с тях, изпълнена с тревога, която несъмнено предавам и на тях (или пък им досаждам с нея). Няма да изисквам от 15-годишното ми дете да ми се обажда по телефона щом пристигне в училище и щом тръгне от там „заради мен, не заради нея, за да съм сигурна какво става с нея”. Въображението ми ще се успокои и няма да рисува драматични събития всеки път, когато закъснее с 5 минути.

Един от първите интересни случаи, които ми демонстрираха лечебната сила на цветята беше случаят на момче, което беше с нощно напикаване на 8 години. Детето нямаше никакво физическо заболяване, което да обяснява напикаването. Родителите се обърнаха към мен, защото бяха чули, че цветята на д-р Бах въздействат върху емоциите, а той всяка нощ пищял ужасен и им отнемало доста усилия да го успокоят. Толкова огромен бил страхът му, че не можел да разкаже какво е сънувал, а ако все пак се опитвал – изпадал отново в същия ужас, докато разказвал невъзможни и несъществуващи истории. Често се случвало да ги гледа невиждащо и очевидно все още там – в кошмарния сън. Самите родители изпадали в паника, докато се опитвали да го успокоят – което нерядко им отнемало 20-30 минути. Описваха ми страшна картина – очите огромни, зениците колкото ирисите, „дори бялото на очите му става тъмно”. Казвали му, че си е в леглото, че мама и тати го гушкат, а той ги питал „Как да се убедя, че е вярно? Едно чудовище е налапало главата на мама, знаеш ли колко много я боли?”

Направихме комбинация на детето, която трябваше да взема 4 пъти на ден по 4 капки. Понеже детето ходеше вече на училище – правихме приемите един сутрин и останалите 3 – след училище. Месец по-късно момчето спеше спокойно, сам в неговата стая, а мокрите нощи останаха в миналото. Сънува кошмари с честотата, с която сънуват и другите, но не ги преживява така драматично както преди това.

Цветотерапията на д-р Бах няма претенциите да лекува заболяванията по начинът, по който го прави конвенционалната медицина или хомеопатията.

Конвенционалната медицина смята, че има външен фактор, който е причина за болестта – простудили сме се, преуморили сме се, заразили сме се, има генетичен момент...

Хомеопатията – напротив, смята, че причината за болестта ВИНАГИ е вътрешна. Хомеопатите твърдо вярват, че болестта следва ПНЕИ-оста (психо-нервно-еднокринно-имунна ос). Човекът със здрав имунитет няма да се разболее, без значение колко е изложен на студ, умора, патологични микроорганизми. А имунитетът зависи от предните 3 букви в оста – психика и нервно-ендокринна система.

С цветята на д-р Бах въздействаме върху емоциите (психика) и така по един елегантен и мек начин влияем върху цялостното здравословно състояние на човека.

 

„... личност без конфликт е имунизиран от болести”

 Heal Thyself - Излекувай себе си – книгата, написана от д-р Бах, в която е обяснена цялата философия на неговата терапия

 Ирена Хаджиева, 0888238625, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Когато открих чудото – хомеопатия, тя се превърна в светлината на моя живот. А тази светлина Вие д-р Хаджиев раздавате щедро на нас – вашите пациенти.

Ето защо в Световната седмица на хомеопатията искам да изразя БЛАГОДАРНОСТТА си КЪМ ВАС ДОКТОРЕ! Много трудно мога да изброя всичко, което вие ми дадохте чрез хомеопатията. Но все пак ще се опитам да намеря най- точните думи – здраве и вяра. Вяра в себе си и в силите на моето тяло, ум и дух, вяра в живота, вяра, че по – доброто предстои. През 2011 г. във вашия кабинет ме доведоха много проблеми – псориазис, липса на енергия, безсъние, депресия, страхове, проблем със щитовидната жлеза. Традиционната медицина не предлагаше никакво решение, никакво избавление. След всеки преглед отново ми бяха предписвани силни и скъпи лекарства и когато питах – докога ще се повтарят нещата, докторите се усмихваха и казваха „Цял живот ще ги имаш”!
Направо не повярвах на ушите си! Бях ужасена и се възпротивих до дън душа, както се казва! Вече бях чувала за хомеопатията и реших да опитам!

В този изключително тежък за мен момент Вие, Докторе, се превърнахте в моята надежда. С вашите задълбочени знания, с вашия опит, с вашето желание, постоянство и готовност винаги да сте на разположение за нас – вашите пациенти – Вие ме поведохте към новия път в моя живот! Пътят на здравето!

Помогнахте ми да намеря причините за състоянието си и освен, че ми показахте къде да ги търся, вие ми дадохте и отговора как да ги преодолея, за да намеря себе си отново!

Изпълнена с преклонение и удивление пред невероятната ви способност да ни дарявате чудесата на хомеопатията, искам единствено да кажа „ДОКТОРЕ! БЛАГОДАРЯ ВИ!” Благодаря Ви, че винаги сте на разположение! Благодаря Ви, че винаги знаете кое е правилното лекарство! Благодаря Ви за търпението! Благодаря Ви за изключителните ви знания и съвети! Благодаря Ви затова, че успявате да лекувате със сърцето си, че успявате да ни вдъхнете увереност и спокойствие, че успешно съчетавате многобройните си ангажименти и то НЕ за сметка на пациентите си, на които винаги отделяте нужното време и внимание и като истински психолог успявате да усетите проблема и че винаги успявате да назначите най – адекватното лечение!

Докторе, аз съм убедена, че това е вашето призвание, защото за да бъдеш изключителен хомеопат, е необходимо преди всичко да си човек с изключително богата душевност! А вие сте точно такъв – ЧОВЕК! БЛАГОДАРЯ ВИ!

С най – добри пожелания: Ирина Чоранова, град Белене

 

Първата ми среща с д-р Хаджиев, беше преди 12 години.
След година и половина лутане от лекар на лекар и от кабинет на кабинет, и с все по-болният ми 3 годишен син се озовахме и в Свищов.След срещата и прегледа при д-р Хаджиев бях много объркана, всичко за което ми говори той беше абсолютно различно от това на което бях научена и живяла години наред. След една безсънна нощ в размисли какво да направя взех най-трудното, но се оказа впоследствие и най-правилно решение в моя живот.Това решение промени живота не само на синът ми, но и моя и на цялото ми семейство. Доверихме се на д-р Хаджиев и започнахме да лекуваме малкото ми момченце, което беше анемично и с подтиснат имунитет от "кофите" изпити лекарства и антибиотици.В началото беше много трудно, защото аз нямах никакви познания в областа на тази медицина, но д-р Хаджиев беше винаги насреща, даже когато се обаждах за да му съобщя с ужас, че детето ми е с хрема. Сещайки се сега за това ми е смешно, но тогава не мислех така.
Д-р Хаджиев е човека, който ме научи да живея в мир със себе си.Научи ме, че е нормално човек да е хремав, да кашля, да има температура, защото това са естествени защитни функции на един здрав организъм, организъм, който се бори. Научи ме също така, да не се страхувам, когато около децата ми има болни деца, защото моето ще се разболее, ако има причина, а не защото някой друг е болен.
Няма думи, които да са достатъчно силни да изразя огромната си благодарност към този човек.
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ ДОКТОРЕ!БЛАГОДАРЯ за отзивчивостта, за добротата и търпението през всичките тези 12 години. Вие сте не само наш лекар, а незаменим приятел.
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Таня Васкова, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Научих за д-р Хаджиев през 2007 г. - беше последната ми надежда да намеря изход от вече 4 години продължилата ми болест на пикочните пътища.Дори и операция в престижна болница в Австрия не разреши моя проблем и ежемесечно бях на антибиотици. Пътят, по който бях поела, определено водеше към една дълбока пропаст. Беше въпрос на време.

Цветята на д-р Бах по един деликатен начин възстановяват равновесието между ума и тялото като намаляват интензитета на негативните емоции като страх, несигурност, притеснение, обърканост, невъзможност да се концентрирам, въртя едни и същи мисли в главата си...

Екстрактите от цветята действат чрез фини нематериални импулси. Те предават специфична, високочестотна информация, която стимулира умствените и емоционалните сили за самолечение и нямат странични ефекти или непоносимост с други форми на лечение.

Нямат странични ефекти и не се изгражда резистентност, не се създава зависимост към тях.

Д-р Бах е роден на 24.09.1886г в Англия. В леярната на баща си забелязал, че има връзка между болестите, от които страдат работниците в леярната и техните душевни конфликти. Решил да учи медицина, за да помага на хората. Работил като завеждащ отделението за спешна медицинска помощ, а след това станал асистент в отдела по бактериология и имунология. Аналитичния му ум и тук изиграл голяма роля – забелязал връзка между специфични бактериални щамове в червата на човека и хроничните болести и успява да обработи няколко бактерии така, че да получи медикаменти (т.нар. чревни нозоди), с които работят хомеопатите и до днес.

След това идва диагнозата – разболява се от рак на далака. Прогнозата – 3 месеца живот. Решава да се върне в лабораторията си и да довърши изследванията си, дотолкова – колкото би могъл да направи в краткото време, което му остава. Но трите месеца идват и си отиват, а той е в по-добро от всякога здраве. Убеден е, че чувството му за цел го е спасило - имал е работа за вършене. След това започва да работи в Хомеопатичната клиника в Лондон. В хода на работата си започва да наблюдава с по-голямо внимание психичния компонент при физическите болести. Интуитивно разбира, че те са свързани с определените душевни типове личности и начина, по който човешката природа реагира. Така стига до момента, в който продава кабинета и лабораторията си в Лондон и се посвещава на изучаването на различните типове личности и търсенето на специфични лечебни растения.

Открива 38 растения, които съответстват на негативни човешки състояния – страх, нетърпение, малодушие, несигурност, ревност, невъзможност да казваш „не”...

Умира на 50г възраст, 20 години след заболяването му от рак на далака.

 



От 2 години е с диагноза Улцерозен колит. Преди 1 месец е бил последният рецидив на колита. Провежда се лекарствена терапия с Флажил, Кортикостероиди р.о. и чрез клизми, вит. А, Салофалк. Засегнат е ректумът и 10 см. над него. Поводът за прегледа при гастроентеролог на 8.03.2003г. е било рязко отслабване (с около 15 кг.) и чести изхождания с кръв и слуз. Постепенно начало като 3 - 4 години преди установяването на диагнозата е имала периодично подобни симптоми. Началото е било след силен психоемоционален стрес спряла да се храни, пиела само вода в големи количества и 2 седмици след това започнала да кърви от ануса. Фиброколоноскопия на 08.03.2003г.: лигавицата на ректума и сигмата до прехода сигма/десценденс е силно едемна, хиперемирана, със заличен съдов рисунък, множество ерозии, лесно ранима, със субмукозни хеморагии, заличена хаустрация, а в ректума и единични малки плоски язви с фибринов налеп.

Заключение: проктосигмоидитис улцерохеморагика – катаралноерозивен стадий.

Резултат от хистопатологично изследване, направено на 10.03.2003г.: І срез – дебело черво (колон трансверзум) с оток, хиперемия, оскъдна лимфоцитно-плазмоцитарна възпалителна инфилтрация. ІІ срез – дебело черво (колон десценденс) изразен оток и хеперемия. ІІІ срез – дебело черво (сигма-ректум) с оток, съдова конгестия. Наличие на огнищни ерозии и малки язвички на ниво лигавица, единични крипт абсцеси. Възпалителна инфилтрация в лигавицата от лимфоцити, плазмоцити и единични левкоцити (еозинофилни и неутрофилни). По повърхността на лигавицата слуз, фибрин и излющени епителии. Заключение: улцерозен колит – катарално ерозивен стадий. Епикриза от ІІ ВО от МБАЛ “Д-р Тота Венкова” - гр. Габрово, 16 – 28.03.2003г.: Окончателна диагноза: ХУХК – лека степен в ендоскопска активност.

Сегашни оплаквания: през ден има много силна болка в средата на корема като контракция, „като удар с нож”, придружена с втвърдяване на целия корем и трябва да легне, да се свие и дори да не диша, за да не я боли. Преди 1 месец е имала яркочервено кървене от ануса, което продължило над 2 седмици и много трудно се овладяло с кръвоспиращи лекарства. Изхожданията ú са над 20 на денонощие, по различно време. Малко след започването на терапията с КС се появили отоци по колена, очи, глезени, които са се появявали почти постоянно от началото на заболяването досега. Има чувство за задържане на урина в пикочния си мехур. Започнато хомеопатично лечение.

Последното проследяване е 14 месеца след първичния преглед: сън спокоен отпочиващ. Рядко сънува. Няма симптоми от червата. Храни се със всички храни. Пази ограничения, защото много е напълняла. Спокойна. Оптимистична. Отношенията с хората, партньора и децата ú са много добри. Ходи на екскурзии и почивки, чувства се добре. Боледува рядко от вирусни инфекции на ГДП. Херпеси много рядко ú излизат по устните.

Гастроендоскопско изследване: Лигавица със запазен съдов рисунък, запазена резистентност и цялост. Липсват данни за възпалителни или Ту процеси.

Случаят я представен на Конференцията по Хомеопатия в България, София, Октомври 2008г.

 

Много често, излизайки от лекарския кабинет, пациентът е още по-объркан, отколкото когато е влязъл. Най-честата причина е, че медицинските термини, които е използвал лекарят са неразбираеми за обикновения човек. Притеснението от заболяването се допълва от лавината „докторски” приказки и се стига до там, че: „Той, доктора каза, ама аз тъй и не разбрах от какво съм болен”.

В практиката ми възрастни пациенти често заявяват: „имам хранителна алергия към колбаси и въобще към консерви”. Тук вече следва моето объркване – „алергия към колбаси и консерви”?!

Защо съм объркана и защо и вие да не се обърквате в понятията хранителна алергия и хранителна непоносимост прочетете нататък.

Хранителната алергия и хранителната непоносимост са нежелани хранителни реакции, които външно могат да протекат еднакво, но причините, които ги пораждат и съответно лечението им, са напълно различни.

Хранителната алергиясе появява, когато имунната система на човека реагира на приет с храната безвреден хранителен белтък, разпознавайки го грешно като вреден. Децата са с незряла имунна система и имат повишена склонност към развитие на хранителни алергии. Ако единият от родителите е алергичен към определен хранителен белтък, вероятността детето да е с хранителна алергия е голяма. По-лошо е ако и двамата родители са с хранителна алергия. В този случай вероятността детето им да е с хранителна алергия нараства значително повече.

Най-чести са предизвиканите от храна алергични реакции, при децата до 2-годишна възраст. Това е периодът, когато децата се захранват и приемат нови храни. По-големите деца и възрастните развиват по-често алергии на дихателната система. С хранителни алергии са близо 8% от децата, докато страдащите възрастни са 3-4%.

Хранителната алергия се проявява веднага или много скоро след прием на храна, като не зависи от приетото количество храна. Както повечето болести и алергията към храни е голяма артистка и имитаторка. Класическата проява е много тревожна, с остро начало и много бързо развиваща се симптоматика: болки в корема, гадене, повръщане, диария, пребледняване (рязко пада кръвното налягане), оток на устните, оток на езика (трудно разбираем говор), кожни обриви като – като ужилено с коприва (уртикария) или червени петна, замъглено съзнание до загуба на съзнанието… Нека спрем до тук. При тази картина вече трябва да сте потърсили спешна медицинска помощ и да кажете точно адреса, на който сте, за да няма фатален край.

Другите, по-недраматични, но също така неприятни и мъчителни прояви на алергията към храни са:

- от страна на стомащно-чревната система: сърбеж в устата, кръвотечения, слуз в изпражненията;

- кожни промени: екзема, суха и лющеща се кожа, различни обриви;

- дихателна система: дразнене на гърлото, кашлица;

- сърдечно-съдова система: ниско кръвно, аритмии, болки и стягане в гърдите;

- нервна система: главоболие (мигрена), възпаление на ушите (отит). Ето защо не обвинявайте в некомпетентност лекаря, когато отивайки за пореден път при него, с кашлящото и пищящо от болки в ушите бебче, вместо да ви изпише антибиотик той започва да ви говори, че може детето да има алергия към белтъците на кравето мляко, с което го храните. Лекарят може да има право и това ще се докаже много лесно – просто сменете кравето мляко с препоръчаното ви.

Кои храни предизвикват най-често алергия?

На първо място при децата (защото както вече знаете те страдат 2 пъти по-често от възрастните от хранителни алергии) алергията е предизвикана от кравето мляко. За да сме по-точни, причината за алергията са млечните белтъци – лактоглобулин и казеин. При по-големите деца и възрастните алергии най-често се причиняват от: фъстъци, орехи и други ядки, риба, миди и прочие морски дарове.

Можем ли да намалим риска от развитие на хранителна алергия?

В основата на появата и развитието на алергията към дадена храна е наследствеността - гените. На този етап от развитието на медицината не можем да променим генетичната информация, която предаваме на нашите деца, но можем да намалим риска от появата на някои заболявания, в т. ч. и хранителна алергия. Знаейки храните, към които децата развиват най-често алергия трябва всяка една бременна и кърмеща майка да ги изключи от храненето си. Това е изключително важно за майките с хранителна алергия, но и за семействата, в които бащата, и най-вече когато и двамата родители са с хранителна алергия дори и към различни храни. Като не приема рискови храни, майката предпазва детето си от т.нар. антигени (молекулите, предизвикващи алергия), които биха попаднали от майчиния организъм чрез кръвта (през плацентата) или с кърмата в бебето. Предпазването от поява на алергия у кърмачета и малките деца се състои в правилното им хранене и захранване. Не се препоръчва децата до 1-годишна възраст да се хранят с краве мляко, а орехите и фъстъците се включват в детското хранене чак след 3-годишна възраст, а що се касае за кърмата – това е природния дар, за предпазване от хранителни алергии.

Следете статиите в сайта ни за да разберете какво е хранителна непоносимост, приликата и разликата с хранителната алергия.

д-р Моминска

© Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на д-р Хаджиев